Читать «Служители на Здрача» онлайн - страница 11

Джоуи или беше вече сигурен, че старицата е вещица, или бързо се убеждаваше в това. И в двата случая той напразно се плашеше, защото, в края на краищата, те наистина никога нямаше да я видят отново.

Кристин си спомни как странната жена беше се прилепила към тяхната кола, как дърпаше рязко дръжката на заключената врата, как се движеше заедно с нея, докато те се измъкваха и как тя крещеше безумни обвинения срещу тях. Очите и лицето й излъчваха едновременно ярост и една тревожна сила, която правеше да изглежда, като че ли тя наистина можеше да бъде в състояние да спре Файърбърда с голите си ръце. Вещица ли? Че едно дете можеше да си помисли, че тя притежава свръхестествени сили беше определено разбираемо.

— Една истинска вещица — повтори Джоуи с треперещ глас.

Кристин чувстваше, че трябва веднага да прекъсне тази линия на мислене, преди да са го обзели мисли за вещици. Миналата година в продължение на почти два месеца той беше сигурен, че една магическа бяла змия (като тази, която беше видял в един филм) се крие в неговата стая и го чака да заспи, така че да може да се плъзне към него и го ухапе. Тя трябваше да стои при него всяка вечер, докато заспи. Често когато Джоуи се събудеше посред нощ, Кристин трябваше да го взема в нейното легло, за да го успокои. Тя беше преодоляла случая със змията в същия ден, когато бе решила да го води на детски психолог. По-късно Кристин беше отменила записания час. След като бяха минали няколко седмици и Кристин беше сигурна, че споменаването на змията няма да го накара да започне отново да мисли за нея, тя го запита какво се беше случило с нея. Той изглеждаше учуден и беше казал:

— Това беше само въображение, мамо. Аз сигурно съм постъпил като едно глупаво малко дете, а?

Джоуи никога повече не спомена за бялата змия. Той притежаваше здраво буйно въображение и от нея зависеше да го обуздава, когато излезеше от контрол. Както сега.

Макар че Кристин трябваше да сложи край на тази работа с вещицата, тя не можеше просто да му каже, че такова нещо не съществува. Ако опиташе този подход, той щеше да мисли, че тя се опитва да го залъгва като бебе. Кристин трябваше да продължи с неговото приемане, че вещиците са истински и после да използва логиката на едно дете, за да го накара да види, че старицата на паркинга не би било възможно да е вещица.

— Е — каза Кристин, — аз мога да разбера, защо ти се питаш, дали тя е вещица. Пфю! Имам предвид, че тя изглежда малко така, както се предполага, че изглежда една вещица, нали?

— Повече от малко.

— Не, не, само малко. Нека бъдем честни спрямо бедната стара дама.

— Тя изглежда точно като зла вещица — каза Джоуи. — Точно. Нали, Бренди?

Кучето изсумтя, като че ли разбираше въпроса и беше напълно съгласно с младия си господар.