Читать «Право в десетката» онлайн - страница 5

Рейнджъра кимна на Морели, после насочи поглед към мен. Понякога имах чувството, че щом ме погледне в очите веднага прочита мислите ми. Това бе доста изнервящо, но пък спестяваше празните приказки.

— Маце — кимна ми Рейнджъра, после си тръгна.

Морели го загледа как се качва в поршето и се отдалечава.

— Понякога съм доволен, че Рейнджъра те наглежда, но по-често това ме плаши. Винаги е облечен в черно, на шофьорската му книжка е отпечатан адрес на празна строителна площадка, а и никога не казва нищо.

— Може да има мрачно минало… като Батман. Изтормозена душа — предположих.

— Изтормозена душа? Рейнджъра? Сладурче, този тип е наемник — ухили се Морели, като нежно разроши косата ми. — Пак си гледала доктор Фил, нали? Или Опра? Или Хералдо? Или пък Джон Едуард?1

— Джон Едуард. А Рейнджъра не е наемник. Поне в Трентън. Просто е ловец на престъпници… също като мен.

— Хич не ми напомняй за омразната си работа.

Добре де, знам, че работата ми е скапана. Парите са малко, а и понякога разни хора стрелят по мен. Но все някой трябва да осигури явяването на обвиняемите в съда.

— Служа на обществото — казах на Морели. — Ако не съществуваха хора като мен, ченгетата трябваше да се нагърбят и с това издирване. А данъкоплатците щяха да недоволстват от допълнителните данъци, осигуряващи заплатите на полицаите.

— Не отричам, че тази работа е необходима. Просто не искам ти да я вършиш.

Някъде изпод колата ми се чу изпукване. Ярки пламъци се издигнаха към небето и резервната гума излетя от багажника и се затъркаля по паркинга.

— Това е четиринадесетият обир на Червения дявол — обясни Морели. — Винаги действа по един и същи начин. Обира магазина, като насочва пистолет към продавача. Качва се на колело. Мята запалената бутилка и се оттегля. Никой не го е огледал достатъчно добре, за да го идентифицира.

— Досега — възразих. — Видях лицето му. Не го познавам, но съм сигурна, че мога да го разпозная по снимка.

Час по-късно Морели ме остави пред офиса за съдебни гаранции. Докато излизах от вехтата му, видяла и по-добри дни полицейска кола, ме дръпна за блузата.

— Ще внимаваш, нали?

— Обещавам.

— И няма да позволяваш на Лула да стреля повече?

Въздъхнах тежко. Джо искаше от мен невъзможното.

— Понякога не е лесно да контролираш Лула — обясних му.

— Тогава си намери друг партньор.

— Рейнджъра?

— Много смешно! — мрачно изсумтя Морели.

После ме целуна за довиждане и аз си помислих, че вероятно бих могла да контролирам Лула. Когато Морели ме целуне, ми се струва, че всичко е възможно. Страхотен е в целувките.

Пейджърът му изпищя и Морели се отдръпна, за да погледне екранчето.

— Трябва да тръгвам — оповести и ме избута вън от колата.

Наведох се и пъхнах глава през прозореца.

— Не забравяй, че обещахме на майка ми да вечеряме при нея днес.

— В никакъв случай. Ти обеща, а не аз. Вечерях у родителите ти преди три дни, а мога да издържа изпитанието най-много веднъж седмично. Валери и децата ще са там, нали? И Клоун? Получавам киселини само като си помисля за тях. Всеки, който има смелостта да се храни с тази тълпа, би трябвало да получава премии за вреден труд.