Читать «Право в десетката» онлайн - страница 25

Звъннах на Морели, за да разбера какво става с Еди Газара.

— Ще се оправи — увери ме Джо. — Вероятно още утре ще го изпишат от болницата.

— А да е станало нещо ново и интересно?

— Снощи Червения Дявол обрал друг магазин. Този път обаче запалителната бутилка свършила работа и магазинът изгорял.

— Има ли пострадали?

— Не. Било късно през нощта и мястото било празно. Нощният управител се измъкнал през задната врата. Из улиците се носи слух, че Изкормвачите от улица „Комстък“ се хвалят с простреляното ченге.

— Не знаех, че и в Трентън имаме Изкормвачи.

— Всичко си имаме в Трентън.

— Ако заключиш всичките Изкормвачи, сигурно ще мога да идентифицирам Червения дявол — казах.

— Доколкото знаем, има двадесет и осем активни гангстери. И никак не е лесно да ги заключиш. Всъщност броят им вероятно е твърде малък.

— Добре, а какво ще кажеш да пообиколя квартала им и да се огледам?

— Скъпа, дори аз не обикалям из онзи квартал.

Затворих телефона и завих по улица „Фентън“. Бързо намерих къщата на Сали. Жълтият училищен автобус бе паркиран отпред. Спрях зад него и всички излязохме от буика.

Сали отвори вратата предпазливо, без да сваля веригата.

— Промених си решението — уведоми ме той. — Не искам да ходя в съда.

— Трябва да отидеш — настоях. — Такъв е законът.

— Законът е тъп. Не съм направил нищо нередно. А сега, ако дойда с теб, ще ми се наложи да плащам още мангизи, нали? Вини ще трябва да даде нова гаранция.

— Ммм… да.

— Нямам повече пари. И бездруго не съм аз виновният. Ченгетата трябваше да арестуват оня задник Марти Склар. Той започна разправията.

Усетих как ченето ми увисва.

— Марти Склар те е свалял?

— Познаваш ли го? — попита Сали.

— Беше ми съученик. Едър нахакан футболист. Ожени се за Барбара Джийн Биаблоки, царицата на мажоретките.

Бяха идеална двойка. Склар беше груб кретен, а Барбара се смяташе за неповторима, тъй като имаше хубави цици. Последната клюка за тях бе, че Склар работи в магазина „Тойота“ на тъст си, а Барбара Джийн бе надебеляла зверски.

— Пиян ли беше Склар? — попитах.

— И още как! Ох, мамка му! Пляс, пляс.

— Не трябва да забравяш да заменяш ругатните — напомни му баба.

Сали кимна.

— Права си — съгласи се той.

Ако можех да накарам Склар да оттегли обвинението и попаднехме на снизходителен съдия, щях да спестя на Сали разноските по втора гаранция.

— Няма да ходиш никъде — наредих на Сали. — Няма нужда да те водя в съда днес. Ще поговоря със Склар и ще се опитам да го накарам да оттегли обвинението.

— Мамка му! Пляс.

— Ще ти се наложи да забравиш за ругатните, ако не искаш да си загубиш ръката — каза му Лула. — Ако продължаваш така, ще се само ампутираш.

— Така си е.

Баба си погледна часовника.

— Вече е време да ме закараш до вкъщи. Следобед имам час във фризьорския салон и не искам да закъснявам. Имам адски много теми за приказки днес — престрелката и какво ли не още.

Това ми прозвуча добре, тъй като не изпитвах желание да се пазаря със Склар в присъствието на баба. Всъщност бих предпочела да го направя и без Лула, но не вярвах, че може да се получи. Насочих буика към Бърг и се понесох напред. Оставих баба пред дома на родителите ми. Колата на сестра ми беше паркирана отпред.