Читать «Право в десетката» онлайн - страница 24

— Уха! — извика Лула. — Зловеща гледка.

— Какво ви става, бе, хора? — възнегодува Каръл. — Нямате ли свой собствен живот? Разкарайте се. Не виждате ли, че закусвам?

— Какво да направим? — затюхка се Синди. — Да се обадим ли на 9115?

— Забрави за 911 — посъветва я Лула. — Обади се на свещеник, който да прогони дявола от нея.

— Какво правиш с тоя чипс? — попитах Каръл.

— Провалих се. Не можах да спра да се тъпча.

— Не си обрала друг камион, нали?

— Не.

— Магазин?

— В никакъв случай. Платих си ги. Е, може няколко торбички да са се заклещили в якето ми, но не знам как е станало. Нямам никакъв спомен, кълна се.

— Ти си смахната — отсъди Лула, като тръгна из къщата и започна да прибира скритите пликове с чипс. — Нямаш никакъв самоконтрол. Имаш нужда от „Анонимни чипсоядци“ — добави, като отвори пакет „Доритос“ и натъпка няколко чипса в устата си.

Бабай подаде пазарска торба.

— Намерих я в кухнята. Можем да приберем чипса в нея и да го отнесем, така че Каръл да не се съблазнява да се тъпче.

— Добре, сложи чипсовете в торбата и я дай на Синди — наредих на баба.

— Смятах, че ще е по-разумно ние да вземем чипса — възрази баба.

— Правилно — подкрепи я Лула. — По-добре е, отколкото да караме горката Синди да го влачи нанякъде.

Волята не е най-силната ми страна. Бездруго вече чувах зова на чипса и не исках в колата ми да има цяла гигантска торба с изкушения. Нямах никакво желание да заприличам на Каръл.

— Дайте чипса на Синди — наредих. — Той трябва да си остане в семейството.

Баба огледа Каръл подозрително.

— Съгласна ли си да дадем всичкия чипс на сестра ти? Да не вземеш пак да откачиш?

— Вече съм добре — успокои я Каръл. — Всъщност, дори се чувствам ужасно преяла. Мисля, че няма да е лошо да си полегна малко.

Натъпкахме останалите пликове с чипс в торбата и оставихме Каръл до вратата. Бледата й кожа имаше зеленикав оттенък под оранжевия прах в косата й. Синди потегли към дома си заедно с торбата, а ние с Лула и баба се натоварихме в буика.

— Хм — изсумтя Лула, когато се настани. — Трябваше да вземем няколко плика с нас.

— Аз си бях харесала онзи чипс с аромат на барбекю — каза баба. — Никак няма да ми е лесно сега, когато съм лишена от малко закуска.

— Охо — ухили се Лула. — Я вижте това. Няколко пликчета случайно са се озовали в голямата ми чанта… също както о станало с Каръл.

— Чипсът е дяволско нещо — доволно отбеляза баба.

— Така си е — потвърди Лула. — Но предполагам, че ще се наложи да го изядем.

— Колко плика имаш? — попитах.

— Три. Искаш ли един?

Въздъхнах тежко и Лула ми подаде плик с „Фритос“. Не само щях да го омета, но и тайничко се зарадвах, че Лула беше гепила чипса.

— А сега какво? — попита тя. — Няма да ме караш да се връщам в офиса и да картотекирам, нали?

— Сега е ред на Сладката Сали — отговорих.

— Чудесно.

Сали живееше в другия край на града. Докато стигнехме до дома му, щеше да е приключил със сутрешното шофиране на училищния автобус. Моментът бе идеален да го закараме до съда и да му определим нова дата за делото.