Читать «Право в десетката» онлайн - страница 23

— Аз пък нямам нищо против да ги съчетая — реши баба. — Представи си как гол красавец те храни с чипс.

— В никакъв случай — възрази Лула. — Не искам някакъв си мъж да ме разсейва, докато ям чипс. Предпочитам да получа малко сос за чипса. Бягайте от пътя ми, когато ме очакват чипс и сос.

— Хубаво е да знаеш какво искаш — каза баба.

— Опознай себе си — додаде Лула. — Беше го казал някой известен човек, ама не помня кой.

Поех по „Хамилтън“ към „Клокнър“, подминах гимназията и отбих към квартала на Каръл Кантел. На предната й веранда стоеше непозната жена, която отстъпи стреснато назад, когато видя как аз, баба и Лула изскачаме от буика.

— Сигурно никога преди не е виждала буик от петдесет и седма година — предположи баба.

— Да — потвърди Лула, като повдигна нагоре ластичното си клинче на розови и черни леопардови шарки. — Убедена съм, че е точно така.

Приближих се към жената и й подадох визитната си картичка.

— Стефани Плъм — представих се.

— Помня те — усмихна се тя. — Публикуваха снимката ти във вестника, когато опожари погребалното бюро.

— Не бях виновна.

— И аз не бях — обади се баба.

— Аз съм Синди, сестрата на Каръл. Знам, че напоследък има проблеми, затова й се обадих тази сутрин. Просто да проверя как е, нали разбирате? И веднага щом й чух гласа, разбрах, че нещо не е наред. Не искаше да говори по телефона и беше адски тайнствена. Затова бързо се понесох насам. Живея само на две преки оттук. Каръл не ми отвори, когато почуках. Заобиколих къщата, но и задната врата е заключена. И завесите са спуснати. Въобще не можеш да надникнеш вътре.

— Сигурно просто е искала да остане сама — предположи Лула. — Може да те смята за ужасно любопитна.

— Залепи си ухото за прозореца — каза Санди.

Лула веднага изпълни нареждането.

— Вслушай се внимателно. Какво чуваш?

— Олеле! — стресна се Лула. — Чувам шумоленето на торба с чипс. И хрускане.

— Страхувам се, че Каръл отново е в криза — притесни се Синди. — Не исках да звъня в полицията. Не исках да звъня и на бившия й съпруг. Той е абсолютен кретен. Ако бях омъжена за него, и аз щях да откача. Както и да е, спомних си как Каръл ми разказа за милото ви отношение към нея и реших, че вероятно ще можете да ми помогнете.

Почуках на вратата.

— Каръл. Стефани Плъм е. Отвори!

— Разкарай се!

— Трябва да поговорим.

— Заета съм.

— Ще влезе в затвора — изхленчи Синди. — Каръл е рецидивист. Ще я заключат и ще изхвърлят ключа. Тя е пристрастена към чипса. Сестра ми е чипсоманка!

— Хайде да не прекаляваме — прекъсна я Лула. — Доколкото знам, чипсът не е забранено от закона вещество.

— Май няма да е лошо да простреляме ключалката — отсъди баба.

— Хей, Каръл — извиках силно. — Друг камион на „Фрито-Лей“ ли обра?

— Не се тревожи — намеси се Синди. — Ще ти наемем добър адвокат. Сигурно ще те изкарат ненормална и ще те пуснат.

Вратата се отвори и Каръл застана пред нас с торба чипс в ръка. Косата и бе обсипана с оранжев прашец от чипса и стърчеше нагоре, сякаш я бе ударил ток. Спиралата й се беше разтекла, червилото й бе размазано. Беше по нощница, маратонки и яке, по което се бяха залепили трохи от чипса.