Читать «Право в десетката» онлайн - страница 21

— Направи нещо — помолих Джо. — Албърт ще умре от притеснение.

Морели все още бе въоръжен. Извади пистолета си от кобура и го насочи към Клоун.

— Албърт — каза той спокойно. — Млъкни.

— Благодаря ти — въздъхна Клоун, после избърса потта от челото си с крайчето на ризата.

— Какво става с десерта? — попита баща ми. — Няма ли някой да сервира десерт най-после?

Наближаваше девет, когато двамата с Морели се прибрахме в къщата му. Кучето Боб се втурна откъм кухнята да ни поздрави, опита се да спре, но се хлъзна по из лъскания под и се блъсна в Морели. Това бяха обичайните действия на псето и Морели бе готов да посрещне удара. Боб беше едро и смахнато оранжево чудовище с невероятен апетит. Изяждаше всичко, което не бе заковано, и притежаваше повече ентусиазъм, отколкото мозък. Боб се втурна покрай нас към миниатюрното дворче на Джо, за да се облекчи. Това бе любимото му място за ходене по нужда, в резултат на което тревата бе изсъхнала и пожълтяла. След малко кучето се прибра, Морели заключи предната врата и останахме за момент в коридора, наслаждавайки се на тишината.

— Това бе един от най-кошмарните ми дни — отбелязах. — Колата ми бе взривена, участвах в престрелка, а накрая изтърпях и дяволската вечеря.

Морели ме прегърна нежно.

— Вечерята не беше толкова лоша.

— Сестра ми се лигави с тиквички и меченца в продължение на два часа, баба ми и майка ми циврят всеки път, когато някой спомене сватбата. Мери Алис цвилеше неуморно, а бебето повърна върху теб.

— Да, но като изключим всичко това…

— Да не споменаваме, че баба се втрещи от пиене и заспа на масата.

— Адски умно от нейна страна — отбеляза Морели.

— Ти се прояви като истински герой.

— Е, нямаше наистина да застрелям Албърт — ухили се той. — Поне нямаше да го убия.

— Семейството ми напомня природно бедствие!

Морели се засмя.

— Наричам те „бонбонче“ откак се помня, но след дрънканиците на сестра ти май ще забравя за това.

— Какво точно е бонбончето според теб?

— Сладко и пухкаво. Великолепен десерт. Меко и съблазнително и чака да го изядеш.

Последните думи определено ми подействаха възбуждащо.

Морели ме целуна по врата и ми обясни как точно се яде бонбончето. Усетих как зърната ми се втвърдяват.

— Май съм доста изморена — казах. — Няма да е лошо да си лягаме.

— Чудесна идея, бонбонче.

Живеех с Морели от няколко месеца и нещата вървяха учудващо добре. Все още си падаме един по друг и вълшебството от секса не е изчезнало. А и не мога да си представя, че това някога би се случило с Джо. Джо се държи мило с хамстера ми Рекс. Не очаква да му приготвям закуска. Спретнат е, без да откача на тази тема. И си спомня да сваля седалката на тоалетната. Е, в повечето случаи. Какво повече можеш да искаш от един мъж?

Морели живее на тиха уличка в малката приятна къща, която наследи от леля си Роза. Къщата е копие на тази на родителите ми, а и на всяка друга на улицата. Когато погледна през прозореца на спалнята, виждам грижливо паркирани коли и двуетажни къщи близнаци от червени тухли с блестящи от чистота прозорци. В малките дворчета има дръвчета и храсти. А зад вратите обикновено живеят доста едри хора. Храната в Трентън е добра.