Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 95

С бавни плавни движения смъкваха дрехите си и те небрежно падаха върху канапето. Когато и последната беше свалена, Кайл погали Ребека по голия гръб.

— Чудя се — каза дрезгаво Кайл, като целуна Ребека по шията — какво мислиш по въпроса за децата.

Ребека нежно махна черната коса от челото му.

— Доколкото знам, в рода Стокбридж винаги се раждат синове.

— Това е факт.

Той целуна вдлъбната част на рамото й и нежно пъхна ръка на топлото място между краката й.

— Както и в рода Балард.

— Проблемът е в това, — каза Кайл, целувайки я по рамото — че Балард вече е набрал преднина. Но мисля, че ако побързаме, можем да наваксаме.

Ребека нежно се засмя.

— Не съм съгласна да забременявам само за да се надпреварваш с Глен Балард.

Очите на Кайл пламтяха със зелен огън.

— Тогава какво ще кажеш да забременееш, за да мога да те гледам как ставаш пухкава и закръглена с моето дете?

Ребека притаи дъх.

— Смяташ, че ще ти хареса ли?

— Госпожице, готов съм на всичко, само да забременееш от мен.

Той започна бавно да разтваря краката й.

— Кайл.

— Това „да“ ли означава?

— Аз… О, да.

— Нека да вляза в теб — прошепна настойчиво той, като я наместваше точно над изпълнената си с очакване мъжественост. — Да вляза целият. Искам пак да стана част от теб. Бях самотен през нощите, прекарани без теб.

— Да — Ребека отново пое дъх. Тя трепереше от страст, която я обливаше на горещи вълни. Погали го смаяна, пръстите й нежно се плъзнаха през острите косми на гърдите му.

— Така, скъпа. Ето това е — Кайл бавно навлезе в нея, като същевременно я избута надолу, за да може да го усети изцяло. — Беки.

Тя нежно изстена и тялото й инстинктивно се стегна около него.

— Обичам те, Кайл.

— Знам — каза с плътен глас той. — Не преставай, скъпа. Иначе не знам какво ще направя. Толкова много те желая. Толкова те обичам!

Ребека сякаш почувства огън върху кожата си и й се стори, че това бе милувка. Той се прибави към топлината, която излъчваше тялото на Кайл и към пламъците на неговата страст. Главата й се замая и тя загуби представа за всичко, освен за силата на мъжа, който я бе прегърнал.

След това се почувства толкова напрегната, че й се стори, че ще се разпадне.

— До края, скъпа, — каза настойчиво Кайл. Тялото му бе изпънато като лък. — Нека да отида до края. Вземи ме.

Тя се притисна към него, когато чудните тръпки на освобождаването избиха като огнена спирала. Кайл непрекъснато бе с нея, като викаше името й и я следваше в омаята.

Когато всичко свърши, те легнаха един до друг и Кайл дълго време не пророни нито дума. Той бе присвил очи и замислено се взираше в огъня. Пръстите му нежно си играеха с косата на Ребека.

— Чудесно е, че в бъдеще няма да завися много от късмета на рода Стокбридж — каза най-после той.

— А от какво ще зависиш?

— От теб.

Той обърна глава и я погледна. Ребека имаше чувството, че ще се разтопи под напрегнатия му поглед.

— Винаги ще бъда до теб, Кайл — тя се усмихна. — Дори от време на време да изпадаш в драконовските си настроения.