Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 96

— Няма начин да изпадам — увери я бодро той. — Аз съм един променен дракон.

— Разбира се. Затова днес ме отвлече от кабинета ми, нали?

Той се усмихна.

— Да можеше да видиш изражението си, когато се появих на вратата и ти разбра, че времето ти вече е свършило.

Ребека се облегна върху гърдите му, като постави брадичка на скръстените си ръце.

— Всъщност това до известна степен ми се стори романтично.

— Не беше зле за мъж, който има трудности по отношение на жените, нали?

— Изобщо не беше зле — съгласи се Ребека.

Тя плъзна длан по корема на Кайл до твърдите гъсти косми под него. Когато намери, което търсеше, леко го стисна.

— Ето това — каза Кайл, като я претърколи по гръб и се намести върху нея — е моята представа за романтично. Неслучайно всички в службата са на мнение, че имаш усет за това как да се справяш с мен.

Сватбеното тържество се състоя в дома на Стокбридж. Въпреки уверенията на Кайл, че се бе погрижил за всичко, през броените дни, които оставаха до голямото събитие, Ребека тичаше като побъркана. Беше трудно един мениджър по рождение да остави някой друг да му организира празнуването на едно толкова важно събитие.

— Сигурен ли си, че снабдителите са наясно за шампанското? — попита тя по едно време.

— Ще направя така, че да разберат за какво става въпрос — обеща с лекота Кайл.

— Не искаме да има евтино вино за твоите съседи и приятели.

— Престани да се тревожиш за имиджа на рода Стокбридж. Той вече е превъзходен, благодарение на теб.

— Кайл, много е важно какво качество ще бъде виното.

— Имаш личната ми гаранция, че ще взема скъпо вино.

Изведнъж Ребека се усмихна.

— Тук нещо не е наред. Не те чувам да крещиш за цената на скъпото шампанско.

— За сватбата — само от най-хубавото — тържествено обеща Кайл.

— Но това е много специално — подразни го Ребека.

— Този брак ще трае до края на живота ни. Затова да го отпразнуваме както трябва.

Така и стана. На самото тържество Ребека стоеше във вътрешния двор, заобиколена от близки и далечни съседи, които живееха в радиус от сто мили около ранчото. Кайл беше избрал семпла и елегантна рокля. Тя се чувстваше в нея като кралица. Кънтри състав, който свиреше изненадващо изискано, непрекъснато изпълняваш жизнерадостна танцова музика. Една фирма за организиране на партита от съседния по-голям град бе надминала себе си. Ястията бяха аранжирани с невероятен вкус. Шампанското се лееше свободно. А в центъра имаше огромна сватбена торта.

— Какво ще кажеш? — попита самодоволно Кайл, когато успя за няколко минути да се приближи до младоженката. — Не е лошо, нали?

— Направо съм изумена — призна си честно Ребека. — Самата аз нямаше да мога да го направя по-добре. Как успя да организираш всичко това за толкова кратко време?

— Открих, че имам вроден талант да възлагам задачи — призна си Кайл.

— А-ха. Най-после истината излезе наяве. И на кого възложи да отговаря за сватбата?

— Сега това няма значение — каза внимателно Кайл. Той й се усмихна с чувство за притежание. — Забавляваш ли се, госпожо Стокбридж?

— Разбира се, господин Стокбридж — когато вдигна поглед към него, очите й блестяха. — А ти?