Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 93

— Ще бъде — обеща Кайл, докато Ребека приглушено коментираше нещо.

Той излезе от асансьора и понесе товара си към мястото на паркинга, където беше черният му автомобил. Намести Ребека в поршето и пое във вечерната тъмнина.

Глава 11

Нощта беше хладна и ясна и по планинския път нямаше никакво движение. Ребека се чувстваше удобно и на сигурно място в поршето. До нея Кайл шофираше с лекота, която й напомняше за начина, по който яздеше Тюлип.

В колата цареше атмосфера на безметежно спокойствие. Ребека беше наясно откъде идваше то — и двамата съзнаваха, че войната бе приключила. Кайл бе приел наказанието си с относително добра воля, но имаше чувството, че нещата бяха отишли твърде далеч. От своя страна Ребека усещаше, че е постигнала целта си и че беше време да се сложи край на пререканията. И двамата бяха хора със силни характери, които разбираха и приемаха границите, до които могат да стигнат в отношенията помежду си.

Те се обичаха и най-после това беше единственото важно нещо.

Спряха да вечерят в едно ресторантче. Нито Ребека, нито Кайл говориха много по време на вечерята, но тишината между тях им беше приятна.

Къщата в ранчото Флеминг Лък ги очакваше — тъмна и самотна в нощта. Но когато влязоха в нея и започнаха да светват лампите, сенките се разпръснаха.

— Според мен тук може да се направят някои неща — отбеляза Ребека, оглеждайки грубия неприветлив интериор.

— Това, което е необходимо тук, — каза Кайл, който стъкми огъня и отиде да налее две питиета, — е присъствието на жена.

Ребека мило му се усмихна, поемайки чашата си. След това се повдигна на пръсти и леко го целуна по устата.

— Точно от това мъжете от рода Стокбридж непрекъснато са имали нужда. Те просто не са знаели как да си избират подходящи жени, които да ги докосват.

Кайл стоеше много близо до нея, взираше се надолу в очите й, които блестяха от топлина и болезнен копнеж.

— Аз имах усет и те избрах, нали?

— Мисля, че това трябва да ти се признае, макар че след като ме избра, не знаеше какво да правиш с мен.

— Същинска клевета! Много добре знаех какво да правя с теб. Ако си спомняш, любих те възможно най-често.

Ребека вдигна поглед към него.

— И това ли ще правиш тази нощ?

— Точно това ще правя тази нощ — зарече се той.

— Добре. Ако искаш да знаеш, онази хотелска стая ужасно ми дотегна.

Кайл леко се усмихна.

— Но беше прекалено горда, за да си го признаеш. Затова тази вечер реших да взема нещата в свои ръце. Съжалих те.

— Съжалил си ме!

Той се засмя обещаващо.

— Разбира се. Да не би да мислиш, че не знам какво може да причини гордостта на един човек? За Бога, аз съм специалист в тази област. Ти беше притисната в ъгъла. Просто се пресегнах и те извадих оттам.

— Така ли? Искам да чуеш нещо, каубой. Приготвях се да ти кажа, че е време да ми купиш пръстен и да определим датата.

— Много си закъсняло, мое напористо главно секретарче. Вече съм се погрижил и за двете неща — той пъхна ръка във вътрешния джоб на сакото си и извади едно пакетче. — Ако през миналата седмица беше по-сговорчива, най-малкото щяхме да изберем заедно пръстена. Но тъй като ти беше много забавно да играеш ролята на дамата с желязна ръка в кадифена ръкавица, го купих без теб.