Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 84

— Интересен сценарий, но ако бях на твое място, нямаше да възлагам много надежди на него. Имам планове по отношение на Ребека.

— Да, но дали тя ще ги приеме? Тази жена има собствено мнение.

— Остави ме аз да се тревожа за Беки — каза малко насила Кайл. — С теб имаме да обсъждаме други неща.

Глен кимна замислено.

— Ски курорт, а?

— Прав си. Няма да се получи — каза мрачно Кайл. — Сътрудничеството между Стокбридж и Балард е немислимо.

Настъпи продължително мълчание. След това Кайл замислено каза:

— Спомняш ли си нощта преди Деня на вси светии, когато с теб отидохме до къщата на Алис и прогонихме онези навлеци, които искаха да опустошат обора й?

Глен кимна.

— Спомням си.

— Тогава действахме заедно.

— Така е. За половин час — Глен отново млъкна. — Предполагам, че можем да се опитаме да направим план за ски курорт в Долината. При условие, че с теб стоим на една ръка разстояние и оставим помощниците ни да вършат работата.

— Не се заблуждавай. Когато стане въпрос за Долината на хармонията, никой от нас няма да удържи да стои настрана. Това няма да бъде обикновено начинание.

— Може би с няколко миротворци, които да уталожват страстите ни, ще успеем да се въздържаме да не се хванем за гушите. Вероятно Дарла и Ребека ще се справят.

Кайл помисли.

— Вероятно.

Отново настъпи продължителна тишина.

— Знаеш ли — обади се най-после Глен — бащите и дядовците ни може би сега се обръщат в гробовете си.

— Сигурен съм, че някъде Алис и майка й се превиват от смях.

Кайл дояде последното картофче от чинията на Ребека и стана.

Глен се изправи и се пресегна да вземе шапката си.

— Виждам как Жан се мотае около касата с нашата сметка. Може би се страхува да ни я донесе.

— Аз ще я платя.

— Как не! — каза приятелски Глен. — Не искам никой от рода Стокбридж да ми плаща обяда. Ти ще си платиш твоята сметка, а аз — моята.

— Както обичаш.

Кайл се усмихна неочаквано и подхвърли няколко банкноти на тезгяха.

— Какво толкова смешно има? — Глен прибави същата сума към купчинката пари.

— Ти каза на Ребека, че с теб не можем да си разделим и един сладкиш. А току-що си поделихме сметката. Не е лошо като първо усилие към съвместен бизнес.

— Не се пали толкова. От сега нататък очаквам всичко да тръгне надолу с главата.

Кайл леко се усмихна в знак на съгласие.

— Очаквам да стане така. Бедата е в това, — че не виждам друг изход за нас, освен да решим как да осъществим този план.

— Имал ли си някога чувството, че си хванат в собствения си капан? — попита замислено Глен.

— Да, много пъти, откакто срещнах Ребека.

Той излезе от кафенето, усещайки как всички посетители ги гледат, зяпнали от изумление. Стокбридж и Балард току-що са обядвали и никой от тях не е бил разкървавен. Той знаеше, че може би заслугата ще се припише на новия шериф на града.

Кайл се запъти към мотела, без да обръща внимание на погледа, с който го проследи неговият бизнес партньор. Сега, след като се поуспокои, той трябваше да обсъди някои неща с Ребека.