Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 85

Джейн Ан Кренц

Кайл бе направо шокиран, като разбра, че Ребека преди десет минути бе напуснала мотела. Полазиха го студени тръпки от ужас. Най-после това се случи. Той избухна пред Ребека и тя избяга от него също както бе избягала и жена му. Както и Дарла.

Също както майка му бе избягала от баща му.

Но този път имаше съществена разлика. Той нямаше намерение да оставя Ребека да си отиде така както остави Хедър и Дарла. И щеше да бъде проклет, ако се предаде и се затвори в себе си, както бе направил Кейл Стокбридж, когато Марта го бе напуснала.

Кайл се закле, че ще намери Ребека, ако ще да я гони до края на света. Нямаше да й се размине да го научи какво е любов и после да го напусне.

— Можеш да бягаш, госпожице, — каза нежно той — но не можеш да се скриеш.

Глава 10

Следващите четири дни бяха най-тежките в живота на Кайл. Той ги прекара в отчаяно търсене на Ребека. Загуби цял ден, за да я търси из планината — в имението на Алис Корк, в мотела, в къщата на Балард. Обиколи и мотелите в близките градове. След това се качи на поршето и, разяждан от мъка и гняв, се върна в Денвър.

Тя бе избягала от него. Кайл не можеше да преодолее шока. Дълбоко в себе си, въпреки цялата бъркотия през изминалите дни, въпреки всичко, което се случи, той се надяваше, че Ребека ще остане с него.

Така ли се бе чувствал баща му, когато Марта Стокбридж го бе напуснала? Той се чудеше как един мъж би могъл да съществува, когато част от него е разбита на парчета.

Щом се спусна от планината, Кайл увеличи скоростта на поршето. Трябваше да намери Ребека. Нямаше да мине по пътя на баща си. Нямаше да се превърне в рязък и мрачен човек, какъвто беше той. Всичко да отива по дяволите, ако миналото пак се повтори. Той не беше баща си, а Ребека изобщо не беше слаба, крехка, прекалено деликатна жена, която не може да се справи с нрава на един мъж.

Кайл няма да повтори грешките на баща си. Поне не всички грешки. В случай че успее да ги избегне.

Той ще намери Ребека и ще й обясни това. Ще й го обясни много ясно, си каза мрачно Кайл.

Но към неделя най-после си призна, че няма да му е много лесно да я намери в Денвър. Потърси я в предишното й жилище, в любимите й ресторанти, дори остави съобщения в по-големите хотели. Вечерта се прибра капнал в жилището си, крачейки от едно помещение в друго, сякаш очакваше духът й да се материализира.

В понеделник сутринта Кайл стана от леглото и си спомни, че трябва да отиде на работа. Не можеше да пренебрегва повече „Флеминг Лък Ентърпрайзис“. Бе отсъствал вече цяла седмица, без да се обади. Бог знае как Харисън се бе справял без компетентен, деен и способен главен секретар, който да компенсира отсъствието на шефа.

Той стоя под душа петнайсет минути, избръсна се с педантична прецизност, намери чиста риза и си наложи да хапне нещо. Но нито един от познатите утринни ритуали нямаше силата да изтрие пораженията, които бяха нанесли събитията през изминалата седмица.

Дори Кайл съзнаваше, че изглежда като изваден от бездънна яма. Той се погледна в огледалото в коридора, видя тъмните кръгове около очите си, резките бръчки около устата си и забеляза, че има нужда от подстригване. Прокара пръсти през тъмната си коса, като се опитваше да я опитоми. След малко се отказа.