Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 83

— Не ми излизай с този номер. И ти я търсеше усилено също като мен. Аз просто имах късмет, това е.

— Късмет ли? Не съм сигурен, че тази дума е най-подходяща при създалите се обстоятелства. Но и без това късметът на рода Стокбридж винаги е бил надценяван.

Кайл отхапа още една голяма хапка от хамбургера си.

— Хайде да престанем да повтаряме едно и също за това как сме се накиснали и да видим какво ще правим оттук нататък. Не допускам, че ще постъпиш разумно и ще ме оставиш да купя земята.

— За Бога, не. Всеки от рода Балард е искал да притежава Долината на хармонията. Не очаквай от мен да се откажа от половината от нея. — Настъпи деликатна пауза, след която Глен продължи. — Не очаквам да постъпиш разумно и да ме оставиш аз да я купя.

— И през ум да не ти минава — Кайл омете и последната хапка от хамбургера си и се облегна назад. — Сега какво?

— Нямам думи — Глен го погледна отнесено. — Знаеш ли какво? Всъщност аз не съм мислил много за това какво бих направил с Долината на хармонията, ако стане моя. Някак съм приемал, че ще ми бъде достатъчно да я притежавам. Ти имаш ли някакви идеи?

Кайл пъхна едно парченце картоф в шишенцето с кетчупа.

— Струва ми се, че там има чудесни условия за първокласен ски курорт.

— Ски курорт ли? Това е най-тъпата идея, която съм чувал.

Реакцията на Глен беше напълно автоматична.

— Може да стане.

Глен помисли малко.

— Ще трябват пари. Много.

— Да.

— Един процъфтяващ курорт ще донесе тук много пари. Ще открие нови работни места. Ще създаде нов поминък в околността.

— Ако се направи както трябва. — Глен се загледа през прозореца.

— Виждаш ли ни двамата да можем да се сработим за такова нещо?

— Не.

Кайл дояде картофките си и се пресегна към картофките, останали в чинията на Ребека. Те бяха студени.

— Нито пък аз. Родовете Стокбридж и Балард никога не работят заедно. Ще стигаме до кръв, винаги когато се наложи да взимаме някакво решение.

— Няма да стане — съгласи се Кайл.

— Алтернативата е да оставим земята както си е, докато синът ми порасне и ни наследи — засмя се под мустак Глен. — Идеята не е лоша. Ако почакам достатъчно дълго, долината може да стане притежание на изцяло на рода Балард.

Кайл го погледна.

— А моят син?

— Не се безпокоя за него. Така както я караш, надали ще имаш наследници.

— Както я карам ли? — Кайл потрепери, като си каза, че трябва още малко да се задържи да не избухне. В края на краищата, това беше бизнес.

— Жената, която току-що отпрати, беше единствената на света, която може би щеше да се омъжи за теб — каза Глен. — Фактът, че я остава да си тръгне, е типичен пример за глупостта на рода Стокбридж. Но това, както обикновено, работи в моя полза. Никак няма да ти бъде лесно да намериш друга жена, която да остане с теб толкова дълго, че да ти роди наследник. Така че един ден моят син ще наследи долината.