Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 82

— Че си се отървала от мен ли?

Той се обърна и видя как Ребека изчезна зад един ред коли на паркинга на мотела.

— А-ха. Можеше още повече да усложниш живота ми — каза замислено Дарла. — Всъщност ако действително си ме желал, ако наистина си ме обичал, струва ми се, че изобщо нямаше да успея да се отърва от теб. Но кой знае? Може би ако наистина си ме обичал, сигурно е нямало да искам да те напускам. — Тя се усмихна, когато той я погледна сърдито. — Ще бъде интересно да видим колко лесно ще оставиш Ребека да те напусне.

Кайл я хвана за ръката, когато тя мина покрай него.

— Каквото и да стане, Ребека няма да ме напусне. Иди да й го кажеш.

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Трябва да се погрижа за една работа.

Той я пусна, нахлупи шапката над очите си и се качи по стъпалата към кафенето.

Глен Балард се бе разположил в сепарето и довършваше пържените картофки, които жена му не бе успяла да изяде. На Кайл му се видя някак странно, че вижда как Балард спокойно дояжда картофките, оставени от жена му. Това изглеждаше твърде обикновено и ежедневно, за да го прави един враг.

На Кайл му мина през ума, че макар че беше израсъл в същата малка общност както Балард, той много неща не знаеше за този човек. Като че ли враговете имаха много бегла представа един за друг.

Кайл се изтърси в сепарето срещу мъжа, който цял живот му беше противник.

Балард леко се усмихна.

— В този град ще имат храна за клюки, която ще им стигне за следващите десет години. Можеш ли да си представиш Балард и Стокбридж да седят един до друг и да обядват?

— Това не е точно среща за обяд.

— Но ние се храним, нали? Ето, идва твоят хамбургер.

Кайл ядосано вдигна поглед към Жан, която постави подноса пред него. Младата жена изглеждаше нервна. Тя бързо се отстрани и изприпка към кухнята.

— Какво й става? — промърмори Кайл.

Кайл дъвчеше картофче.

— Според мен тя се разтревожи, след като жените си тръгнаха. Докато Дарла и Ребека са тук, всички смятат, че ние сме под контрол. Но когато останем само двамата, всичко може да се случи. Кой знае? Може цялото сепаре да лумне в пламъци.

— Какво кара хората да мислят, че Дарла и Ребека могат да упражняват контрол над нас? — попита нервно Кайл.

— Говори се за това как сме се съюзили, за да почерпим посетителите в кръчмата на Къли и за неочакваното ни гмурване в басейна. Репутацията ни на нахакани юначаги малко е накърнена. Дарла казва, че хората наричат Ребека „новият шериф на града“. Ако си забелязал, „лошите“ сме ние.

— Това е безумно. Безумно и тъпо. Женски игри. — Кайл понечи да бутне настрани хамбургера си, но усети, че е гладен. Той вдигна горната му част и с широк жест го поля с кетчуп. После съедини двете части и отхапа голяма хапка. Вкусът на недопечено месо му вдъхна известна увереност.

— Така — каза язвително Глен. — Според мен вината е изцяло твоя.

— Вината да е моя?!

— Ти откри Ребека. Ти я въвлече в цялата работа. Ти я ядоса дотолкова, че да дойде тук и да създаде тази глупава ситуация. Ако не се беше опитал да ме изиграеш, нямаше да изпаднем в подобна бъркотия. Адвокатите щяха да я намерят. С теб можеше да направим офертите си честно, като бизнесмени. Ребека нищо нямаше да знае за миналото на долината. Щеше да избере офертата, която й хареса и щеше да се сложи край на всичко.