Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 80

Ребека гледаше встрани от него, взирайки се в далечните планини.

— Гледай към мен, когато ти говоря, госпожице — той я хвана за брадичката и обърна главата й към гневните си очи. Челюстта му бе скована от гняв. — Скалъпила си един проклет тъп номер. Ще си отмъстиш, ако аз допусна това да стане. Но ако си въобразяваш, че ще ти се размине, значи си ненормална. Няма да допусна никоя жена да ме разиграва по този начин. Дори ти.

Тя също кипна.

— Не говори така, все едно че съм представлявала нещо за теб. И двамата знаем истината. — Гърлото й се бе схванало и гласът й едва излизаше. — Единствената причина да проявиш интерес към мен е Долината на хармонията. Надявах се, че ми казваш истината, когато заяви, че чувствата ти към мен са по-силни, отколкото привързаността ти към земята, но не е трябвало да ти вярвам.

— Не извъртай, за да представиш всичко като проверка на чувствата ми към теб. Дадох ти възможност да ги провериш. Казах ти да продадеш земята на Балард, ако толкова много се съмняваш в мен.

— Знаеш, че никога няма да направя това — каза бързо Ребека. — За теб беше удобно да ми направиш такова предложение, защото беше сигурен, че няма да го приема. Може би все пак трябваше да го приема. Щеше да получиш това, което заслужаваш. Но така Балард щеше да получи повече, отколкото заслужава и нямаше да бъде справедливо към Алис Корк.

— С какво право се заемаш да раздаваш справедливост за Алис и майка й? Дори не ги познаваш — изръмжа Кайл.

— Те са ми роднини.

— Изобщо не беше чувала за тях, преди да срещнеш мен.

— Тогава обвинявай себе си за сегашното положение. Ако не си беше направил труда да ме издириш и да ме прелъстиш, нямаше да прехвърлям проблема с Долината на хармонията върху теб и Балард.

— По дяволите, жено, ти си играеш с живота ми и с бъдещето ми, а аз на никого няма да разреша това.

— Не можеш да ме спреш.

Ребека беше изненадана от смелостта, която й бе необходима, за да се противопостави на Кайл. Сега вече знаеше защо толкова много хора се страхуваха да си имат работа с него, когато е в такова настроение.

— Не ме предизвиквай, Беки — в очите му се четеше мрачно предупреждение. — И двамата знаем, че ще загубиш. Не ме превръщай в свой враг. Не причинявай това и на теб, и на мен.

— Има един изход — каза тихо тя.

— Какъв? — попита я хапливо Кайл. — Да се сработя с Балард? Това не е изход. Това е абсолютно невъзможно. Ако знаеше малко повече за миналото на този край, щеше да го разбереш. Изключено е един Стокбридж да работи с Балард. Може би си мислиш, че тази вражда е една дълготрайна шега. Но не е, Ребека. Мъже са умирали в битката между рода на Балард и моя род.

— И жени са страдали. Но всичко това е минало. Време е да бъде приключено.

— Няма ти да си тази, която ще го направи — изрева Кайл. — Разбираш ли какво ти казвам? Предупредих те да не се опитваш да ставаш омиротворителка. Ти си моя. Трябва да си лоялна към мен, не към Балард. Днес си го призна, когато каза, че не можеш да продадеш земята само на него.

— Нямаш право да ме караш да вземам страна. Вече съм взела решение и държа на него.