Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 79

Кайл и Глен обърнаха искрящи погледи към спокойното й лице.

— Какво означава това? — попита Кайл.

— Вече взех решение. Ще дам земята и на двама ви. По петдесет процента. Съвместна собственост. Вие ще решите точно как да си я разделите. Знам, че никой от вас няма да я продаде на другия, така че и двамата сте обвързани с нея. Аз излизам от играта.

Дарла се задави от хапката, която дъвчеше. Тя глътна кафе, за да прочисти гърлото си, очите й се насълзиха. В заведението беше настъпила мъртва тишина, тъй като всички се напрягаха да чуят за какво става дума.

Кайл и Глен се втренчиха в Ребека, сякаш бе полудяла.

— Да не би да си изгубила ума си? — обади се най-после Кайл с глас, изпълнен с ожесточение.

— Беки, това е невъзможно — реагира бързо Глен. — Ние със Стокбридж не можем да си разделим дори един сладкиш, та какво остава за земята. Ще се хванем за гушите. Жестът е много мил, но…

— Това нито е жест, нито е нещо мило — каза направо Ребека. Държа за малко справедливост от мое име, от името на Алис Корк и на майка й. Заради тази земя три жени са страдали от мъже от родовете Балард и Стокбридж. Сега е ваш ред. Имате възможност за избор. От вас зависи дали ще се разкъсате на парчета, или ще решите как да се сработите, за да създадете нещо полезно в тази красива долина.

— Има и трета възможност — отбеляза Дарла. — Може да я продадат на някой непознат и така Долината на хармонията да отиде в чужди ръце.

— Никога — изръмжа Глен.

— Абсолютно изключено — моментално потвърди Кайл.

— Виждаш ли? — каза Ребека на Дарла. — Има надежда. Те могат да се споразумеят за някои неща.

— Каква катастрофа — промълви Глен. — Да я завещае на една жена! Тя е права, Стокбридж. Най-после Алис и майка й ще бъдат отмъстени.

Кайл се обърна към Ребека. Лицето му беше сковано от гняв, който той никога не бе си позволявал да проявява пред Ребека.

— Вън — заповяда Кайл с опасно нежен глас. — Веднага. Искам да ти кажа нещо.

Той се изправи и я почака.

Ребека вдигна поглед към гнева в зелените му очи и я побиха студени тръпки.

— Хамбургерът ми — каза тихо тя.

— Вън — повтори гой с ужасно спокоен тон.

Ребека не пророни дума. Тя долови тревожния поглед на Дарла, но леко поклати глава, когато почувства, че новата й позната може да направи опит да се намеси.

Ребека се измъкна от сепарето и мина покрай смаяните посетители, без да се обръща нито наляво, нито надясно. Вървеше с високо вдигната брадичка и с изправен гръб и усещаше, че Кайл я следва по петите.

Най-после — помисли си тя, разбра защо гневът на Стокбридж предизвикваше такова страхопочитание. Ребека трябваше да бъде наясно, че всичко щеше да завърши точно така. Тя рискува и загуби.

Когато стигна до вратата, тя я отвори и излезе. Кайл я хвана за ръката и я задърпа в посоката, където бе паркирал поршето.

— Ти, подла, предателска, измамна малка вещице — каза през зъби Кайл. — Затворих си очите пред престъплението, което извърши във „Флеминг Лък“, но на никого няма да му се размине, ако се опитва така да си играе с живота ми. Чуваш ли, Ребека?

— Чувам — прошепна тя.