Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 78

Ребека я погледна.

— Не знам какво ще стане — съгласи се искрено тя. — Но според мен тогава със сигурност ще разбера доколко силни са чувствата на Кайл към мен.

— А ако те не са толкова силни, колкото се надяваш?

— Няма да бъда по-зле от онези две жени, които са притежавали Долината на хармонията — каза Ребека със спокойствие, което изобщо не отговаряше на състоянието й. — Поне ще изпитам удовлетворение от това, че е била раздадена справедливост.

Вратата на кафенето се отвори и в него бавно влезе Глен Балард. Той любезно кимна на шепата хора, които седяха по масите и пиеха кафе, и след това се насочи там, където бяха жена му и Ребека.

— Снощи не дадохте ли достатъчно поводи за клюки? — каза Глен с усмивка, закачи сивата си шапка на една кука и се настани до Дарла. — Направо наливате масло в огъня, като обядвате заедно. Никой не може да разбере какво става.

— Нашият девиз е да държим всички в напрежение — усмихна се Дарла, повдигайки глава за бърза целувка. — Ребека тъкмо ми обясняваше, че е решила какво да прави с Долината на хармонията.

Усмивката на Глен беше все още непринудена, но когато се облегна в сепарето, изведнъж погледът му се изостри като на ястреб, зърнал плячката си.

— Сериозно? Кога ще ни смаеш с Кайл?

— Веднага щом ви събера двамата — обеща Ребека.

— Няма да чакаш дълго, защото видях колата му пред мотела. Няма дълго да се чуди къде си, защото веднага ще се сети, че си тук. Бих искал да видя изражението му, когато познае колата ми отвън.

Вратата на кафенето се отвори с трясък и този път Ребека нямаше нужда да чуе шепот на любопитни хора, за да разбере кой влиза в заведението.

Кайл мина покрай сепаретата с обичайната си свободна походка. Той не обърна внимание на вълната от любопитство, която заля кафенето.

— Търсих те — каза той на Ребека, като седна до нея. — Добър ден, Дарла.

— Добър ден, Кайл. Май нямахме кой знае колко време да поговорим след сватбата ми. Ти много се увлече да прибавяш характерния за рода Стокбридж нюанс към тържеството ни. Как си?

Кайл изръмжа.

— Добре съм. Много съм добре.

— Не е ли истинско щастие, че нито ти, нито Глен настинахте след снощното ви гмуркане в басейна?

Ребека хвърли поглед към двамата мъже, които сега се гледаха над масата с марка „Формика“.

— На тях им е необходимо нещо повече от накисване, за да слязат на земята.

Кайл не обърна внимание на двете жени.

— Какво правиш тук, Балард?

— Тъкмо щях да си поръчам бургер и да чуя каква съдба е отредила Ребека на Долината на хармонията. Много добре знаеш, че имам траен интерес към нея.

— Твоят интерес е абсолютно неоснователен — Кайл прекъсна темата, когато сервитьорката се приближи. Донеси ми кафе, Жан. И бургер.

— Същото и за мен, Жан — додаде Глен.

Жан бързо кимна, наблюдавайки с нескрито любопитство двете жени. После се втурна към кухнята, издавайки звуци с дъвката си, както обикновено.

— Предлагам ви да престанете да спорите кой има законен интерес към Долината на хармонията — каза Ребека, хапвайки пържени картофки. — Защото от сега нататък и двамата имате такъв интерес.