Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 69

— Ти дори не я познаваше — измърмори Кайл. — Откъде знаеш какво е чувствала?

— Ей така, знам. Всеки случай, тя пише, че в края на краищата изобщо не е било необходимо да се притеснява. Двама местни тийнейджъри дошли с пикап, който бил от ранчото на Стокбридж. Момчетата слезли от пикапа и започнали да налагат някои от по-големите от бандата, които се опитвали да нахлуят в обора. Останалите избягали. Двете момчета, които спасили обора на Алис и може би и животните й, се качили на пикапа и си отишли.

— Кой би помислил, че Алис води толкова подробен дневник?

— Онази нощ ти си карал пикапа, нали, Кайл? Ти си прогонил бандата грубияни, които са заплашвали Алис.

— Имах помощник.

— Знам. Глен Балард.

В поршето настъпи тишина.

— Алис ни е видяла?

— Да. И теб, и Глен. Знаела е кой й се притичва на помощ. В дневника си е написала, че все пак може би има някаква надежда за младото поколение на родовете Балард и Стокбридж. Когато настъпи решителният момент, явно и двамата пренебрегвате враждата и започвате да си помагате.

— Не забравяй, че с Балард имаме отдавнашни аспирации към Долината на хармонията — напомни й Кайл. — Може би си забелязала, че и двамата изпитваме някакво собственическо чувство към нея. Нито аз, нито той възнамерявахме да оставим банда грубияни да съсипят обора. Би могло да се каже, че и двамата приехме това много лично. Когато чух какво ще правят в навечерието на Вси светии, взех пикапа на татко и тръгнах да търся Балард. Знаех, че ще ми трябва помощ. Предположих, че той също като мен няма да остане безразличен към ситуацията.

— Къде намери Глен през онази нощ?

— Обикаляше града със свои приятели. Казах му какво става и той се качи в пикапа, без да задава никакви въпроси. Отидохме до Долината на хармонията и разрешихме проблема. После върнах Балард в града и го оставих пред бензиностанцията. И край. По време на цялата акция не сме си казали повече от десетина думи.

Ребека замислено поклати глава.

— Но Алис е разбрала какво е станало.

Кайл отново сви рамене.

— И само от този случай тя е стигнала до извода, че някой ден с Балард можем да се разберем?

— Според мен Алис Корк е била много прозорлива жена. Имало е и други инциденти, нали, Кайл? Не много, съгласна съм, но един или два. Алис е писала за това как вие с Глен сте си разделили сумата, която преди години е трябвало да се плати за сърдечната операция на Хърб Крокет. По онова време семейство Крокет не е имало здравна застраховка.

Кайл направо изруга.

— Знаела е и за това? То трябваше да остане тайна. Никой не трябваше да знае. Казах на Етъл да ми изпрати сметката от болницата и да не казва на никого. Но Балард подуши какво става и поиска да си разделим сумата.

— И ти си се съгласил?

— Ами да, съгласих се. Знаеш ли колко струва един байпас? По онова време изобщо не бях толкова състоятелен, колкото съм днес. Нито пък Балард. И за двама ни беше по-добре да делим наполовина, вместо някой от нас да се натяга да плати цялата сума. Освен това, и двамата познаваме Крокет откакто сме се родили.