Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 68

Ребека го погледна косо и потисна усмивката си.

Обаче доброто й настроение изчезна, когато на пътя повиши скоростта. Тя потъна в мълчание, по-тягостно и от мълчанието на Кайл. Чак след около пет мили я обзеха подозрения.

— Изненадващо добре приемаш всичко това — най-после отбеляза тя.

Кайл облегна глава назад и затвори очи.

— Някои печелят, някои губят — заяви той с възхитително хладнокръвие.

Ребека постепенно прозря истината.

— Разбирам — каза най-после тя. — Ти смяташ, че тази вечер си спечелил, нали? Успя да направиш това, което беше решил. Развали сбирката на Балард и ме измъкна от тях. Поздравления.

Кайл не отвори очи.

— Благодаря. Победата не беше без жертви. Нямах намерение да цопвам в басейна.

— Предполагам, че и не си бил толкова пиян, колкото изглеждаше? — Ребека стисна кормилото.

— Изпих само половината от бирата, която ми даде Балард.

— Разбирам.

Кайл отвори очи, но те не се виждаха в тъмната кола.

— Не, не разбираш, но може би скоро ще разбереш. Завий наляво там, където този път се свързва с другия.

Ребека се подчини, чудейки се дали да се ядосва заради заблудата, в която бе изпаднала. Някак не можеше да намери сили в себе си за това. Прекалено много други неща минаваха през ума й.

— Кайл, не можеш да си позволиш дълго време да се мотаеш тук, за да ме преследваш. Трябва да ръководиш компанията си в Денвър.

— Уча се да управлявам с упълномощен за това човек — както ти ме научи. Възложих работата на Харисън.

— Възложил си на Рик? — Ребека беше смаяна. — След като така го скастри за това, че за малко не провали сделката с Джеймисън?

— Той трябва още много да се учи, — промърмори Кайл — но по принцип е достатъчно умен, за да задържи положението за няколко дни. Самата ти веднъж ми каза това, помниш ли?

— Мислех, че не ме слушаш.

— Винаги те слушам, Беки. Досега трябваше да си го разбрала.

Ребека помълча, обмисляйки думите му.

— Днес четох интересен откъс от дневника на Алис Корк — каза най-после тя.

— Така ли? — гласът на Кайл не звучеше окуражително.

— Беше за нещо, което се е случило преди години в навечерието на празника на Вси светии. Когато с Глен Балард сте били тийнейджъри. Алис пише, че през нощта е имала неприятности.

— В навечерието на Вси светии децата измислят какви ли не лудории.

— Пише, че банда момчета от съседния град се наговорили да направят обора й на нищо.

— Децата казваха, че тя е вещица.

— Тя се разтревожила за добитъка. Изплашила се да не би животните й да пострадат — продължи Ребека.

— Алис много обичаше животните.

— Пише в дневника си, че е била много притеснена. Чудела се какво да прави. Момчетата били много, някои от тях — големи грубияни. Решила, че не може току-така да започне да стреля. В края на краищата, те били деца.

— Нямах представа, че старата Алис е имала такива скрупули. Бог ми е свидетел, че пред мен винаги е искала да размахва пушка.

Ребека не обърна внимание на думите му.

— Кайл, онази нощ Алис се е страхувала. Страхувала се е за животните си, а може би и за самата себе си.

— Мислех, че нищо не може да изплаши Алис Корк.

— Тя е живеела сама на отдалечено място. Разбира се, че понякога се е страхувала. Всеки на нейно място би изпитвал това.