Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 60

— Не можех да устоя на поканата да хапна някъде извън кафенето в града. Изядох си дажбата от хамбургери за този месец — каза Ребека. Тя бързо прецени Дарла. Съпругата на Глен Балард бе мила блондинка с кафяви очи. Беше около възрастта на Ребека и очевидно бе бременна. Това състояние й отиваше. Дарла сияеше.

— Безплатно ядене е най-малкото, което можем да предложим. Елате с мен. Ще ви запозная със съседите. Бог ми е свидетел, че вече всички знаят за вас тук. Нищо, което се случва между родовете Стокбридж и Балард, не остава в тайна. Разбрах, че днес следобед сте изумили клиентите в кръчмата на Къли. Наричат ви новия шериф на града. Говори се, че сте влезли в кръчмата съвсем сама и сте запазили мира така, както в лошите времена момчетата с черни шапки са се опитвали да го наложат.

— Не беше чак толкова показно — Ребека последва домакинята сред тълпата, разсъждавайки за бързината, с която се разпространява клюката. Тя се зачуди колко ли злобни приказки са били изприказвани, когато Дарла е развалила годежа си с Кайл При тази мисъл нещо в нея трепна. Пламенната гордост на Кайл сигурно е била съкрушена, когато бившата му годеница го е напуснала и се е омъжила за мъж от рода Балард.

Но Дарла не приличаше на жена, която безпричинно би постъпила така. Ребека се опита да я прецени, докато Дарла водеше гостенката си сред вихър от запознанства. Беше очевидно, че всички харесват Дарла и че усмивката й е искрена. Ребека усети, че с малко усилие и тя би могла да я хареса.

— Радвам се, че намерихте къде живеем — извика Глен от пушещото огнище за барбекюто. — Скъпа, поднеси на жената питие. Вероятно й е необходимо. Цял ден се е занимавала със Стокбридж.

Дарла се засмя.

— Какво предпочиташ, Ребека?

— Чаша вино, ако обичате. Имате красив дом.

— Благодаря. Само ми се иска повече време да оставаме тук — Дарла поведе Ребека към един мъж с бяло сако, който наливаше напитките. — За жалост, заради работата на Глен през повечето време сме в града. Не можем да допуснем конкуренцията да изпревари „Клиър Адвантидж Дивелъпмънт“.

— Изненадана съм, че досега не сме се срещали — отбеляза Ребека, поемайки чашата с вино.

— Шегуваш ли се? — попита Дарла с широки от изумление очи. — Родовете Балард и Стокбридж да общуват? Това е нечувано. — Тя сбръчка нос в кисела гримаса. — И не е безопасно. Ако има възможност за избор, никой здравомислещ човек не би събрал в едно помещение хора от двата рода.

— Толкова ли е лошо?

— Невероятно лошо е. Враждата между тях е пословична.

— Само заради Долината на хармонията ли?

Дарла я погледна бързо и изпитателно.

— Започнала е заради долината, но с годините много неприятности са подклаждали огъня. Странно, но враждата продължава толкова време, че вече никои не знае как да я прекрати. Понякога си мисля дори, че никои от тези мили хора не иска тя да бъде прекратена. Защото е източник на много клюки и забавления.

— Но ти не я намираш за забавна, нали, Дарла? — попита внимателно Ребека.

Дарла за момент затвори очи.

— Не. Според мен тя е глупава и опасна. Но това е може би защото изпитах какво е да бъдеш под кръстосан огън — тя отвори очи и погледна спокойно Ребека. — Предполагам, че си чула всичко по въпроса.