Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 62

— Изумително — каза въздържано Дарла. — Когато се ядосаше в мое присъствие, инстинктивно ми се искаше да избягам и да се скрия. Но дори да бях калила нервите си по отношение на тази страна на характера му, знаех, че няма да мога да се справя с другото.

— С кое друго?

Дарла отново я погледна изпитателно.

— Не знаех какво да правя с тъмната страна на характера му. Имаше една страна от него, до която усещах, че никога няма да стигна. Всъщност ние никога не разговаряхме свободно. Не общувахме. Дори ми се струва, че през половината време той дори не ме забелязваше. Беше прекалено зает с плановете си за „Флеминг Лък Ентърпрайзис“.

— Компанията действително поглъща голяма част от времето му.

— Когато бяхме сгодени, тя го поглъщаше целия. След като ми сложи пръстен, все едно че беше направил поредната си сделка. Беше готов да насочи вниманието си към следващата. Чувствах се изоставена. Осъзнах, че всъщност той не ме иска. Не ме обичаше. Стигнах до заключението, че може би не е способен да обича някого. Тогава разбрах, че трябва да разваля годежа.

— Ти обичаше ли го? — беше й трудно да зададе този въпрос, но Ребека трябваше да знае отговора.

Дарла наклони глава встрани, обмисляйки проблема.

— Не съм сигурна. Каквото и да съм чувствала, то не продължи много. Може би това не е била истинска любов, макар че е можело и да прерасне в нещо истинско, ако изобщо бях получила някакъв отклик от негова страна. Когато Кайл започна да излиза с мен, наистина бях развълнувана и поласкана. В края на краищата, той беше син на една от най-важните фамилии в района. Дори смятам, че първоначално ме привличаше тъмната му страна. Предизвикваше ме.

— Кайл наистина може да предизвиква — съгласи се Ребека.

— Предизвикателството ми омръзна, когато разбрах, че нямам сили да го променя. Знаех, че ми е необходим по-добродушен човек. По-открит — Дарла се усмихна. — Глен проявява тежкия си характер единствено когато се изправи срещу Кайл. При тези случаи атмосферата се нажежава до неузнаваемост.

— Не мога да повярвам, че години наред двамата са изпитвали толкова голяма вражда един към друг.

— И аз не мога, но е факт — Дарла спокойно потупа заобления си корем. — Сигурно аз ще поставя началото на ново поколение враждуващи потомци от рода Балард.

— Може би ще имате щастието да се роди момиченце.

Дарла се усмихна.

— Това положително ще развали цялата работа, нали? Но в рода Балард като че ли винаги се раждат момчета. Както и в рода Стокбридж. Ако Кайл се ожени, сигурна съм, че ще се роди поредният наперен Стокбридж, които ще расте с мисълта, че хората от рода Балард са най-нисшата форма на живот.

Ребека повдигна въпросително вежди, тя се усмихна на домакинята.

— Не ме гледай така. Това ме изнервя.

— Извинявай. Но чух, че си живяла с Кайл и не мога да не се чудя…

— Живяхме заедно десет дни. Всичко свърши — заяви Ребека. — Приключи, когато разбрах защо Кайл така „случайно“ се е запознал с мен.

— Заради Долината на хармонията ли? Разбрала си съвсем наскоро?