Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 58

— Госпожице Уейд, — обади се той, като премина от донякъде западния носов изговор към по-делови тон. — Искам да говоря с вас.

— Така ли?

Тя се обърна на стълбището и огледа критично и двамата мъже. Разликата между Глен Балард и Кайл Стокбридж беше такава, каквато е между деня и нощта. Те бяха коренно противоположни. Кайл беше човек на тъмните мрачни сенки, докато справедливостта налагаше да признае, че неговият антипод беше изпълнен с лъчезарен дяволит чар. На човек му бе необходимо време да опознае Кайл, за да прецени дали го харесва или не, докато Глен от пръв поглед предизвикваше положителни емоции. При условие, че човек не знае за какво използваше чара си.

— Разбира се — каза непринудено Глен. — Но жена ми не ми разрешава преди вечеря да говоря по делови въпроси. Според нея това вреди на храносмилането. Дарла обича да се тревожи за мен и трябва да си призная, че това ми харесва. Всъщност тя е причината да съм тук сега.

— Може би ще е по-добре да обясните.

Подкупващата усмивка на Глен блесна още повече.

— Май малко избързвам. По-добре да започна отначало — той изпълни лек забавен поклон. — Глен Балард — на вашите услуги. Със съпругата ми Дарла научихме, че сте в града. Чудехме се дали бихте дошли у нас на малка сбирка, която уреждаме довечера. Просто едно барбекю, на което сме поканили няколко съседи. При всички случаи, ние ви възприемаме като нова съседка. Искате ли да се запознаете с някои от местните хора?

Запознанство със съседи — звучеше добре. Но Ребека изпита много странно усещане при мисълта, че ще общува с жената, която е била сгодена за Кайл. Знаеше, че рано или късно ще се наложи да си има работа със семейство Балард. На едно непретенциозно барбекю може би щеше най-лесно да проучи ситуацията.

— Изглежда чудесно — каза любезно тя. — Приемам.

Кайл не издържа.

— Не ставай глупава, Беки. Мислех, че си достатъчно прозорлива, за да не се поддаваш на хитрите им уловки и на угодничеството им.

— Стокбридж, защо не оставиш дамичката сама да реши? Вече си изпробвал късмета си с нея. Доколкото разбрах, крил си я два месеца.

— „Дамичката“ сама взима решенията си — процеди Кайл дрезгаво. — И тя реши през последните два месеца да остане при мен.

— Може би защото не е знаела защо така зорко я пазиш, а?

— „Дамичката“ — Ребека се намеси със спокоен тон, — няма намерение да слуша такива глупости. Извинете, но отивам да си приготвя закуска.

— Моите извинения, госпожице Уейд — каза Глен Балард бързо, с явно искрено разкаяние. — Нямах намерение да ви засегна. Не обръщайте внимание на мен и на Стокбридж. Ние не можем да стоим на едно място повече от пет минути, без да се караме. Това е в кръвта ни, нали разбирате? Така е било и с бащите ни, и с дядовците ни.

Кайл я погледна свирепо.

— Не се оставяй да те омае, Беки. Признавам му, че умее това. Но всичко е фалш. Така ще се усмихва и когато съвсем те ограби.

— Госпожица Уейд изглежда интелигентна жена. Предполагам, че може да различи истината от фалша — не пропусна да отбележи любезно Глен. — Имала е достатъчно време да прецени към коя категория да те причисли. Защо не се отдръпнеш и да й дадеш възможност да ме опознае?