Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 59

— Нямам намерение да стоя безучастен, Балард.

— Защо? — попита Глен. — Би трябвало вече да си свикнал. Напоследък ти се е случвало веднъж или два пъти.

— За маловажни неща — каза троснато Кайл.

Ребека видя опасен блясък в очите на Кайл и я обзе неприятно чувство. Може би Глен намекваше за времето, когато се бе оженил за годеницата на Кайл. По изражението на Кайл личеше, че миналото изобщо не е погребано. Тя се зачуди доколко силни бяха чувствата му към другата жена.

— Слушай, негодни… — започна Балард заплашително.

— Извинете — прекъсна го рязко Ребека. — Имам да върша по-приятни неща, отколкото да слушам това. Любезно ви моля да си спомните заплахата ми. Аз много рядко заплашвам.

Тя толкова силно тръшна вратата, че стресна всички, които бяха в съседното помещение.

— Ще ви взема след час, госпожице Уейд — извика бодро Глен през вратата.

— Не се безпокойте. Ще намеря къде живеете.

— Щом предпочитате така… Попитайте управителя на мотела. Той ще ви ориентира. Дарла с нетърпение очаква да се запознае с вас. Доскоро.

Ребека се облегна на евтината дървена врата и чу отдалечаващите се стъпки на Глен Балард. Той си подсвиркваше.

Кайл започна грубо да блъска по вратата още преди Балард да излезе с колата си от паркинга.

— Отвори, Беки. Искам да ти кажа нещо.

— Не сега, Кайл. Трябва да се приготвя за срещата с новите съседи.

— Как не! Балард иска да те изиграе. Ако си умна, няма да го допускаш да припари и на сто метра от теб.

— Ще имам предвид съвета ти — извика тя през вратата. — Сега си отивай.

От външната страна на вратата настъпи тишина. Ребека почака Кайл да прибегне към друга тактика, но чу измъченото ръмжене на мотора на поршето.

Тя беше някак разочарована, че този път Кайл толкова бързо се предаде. С въздишка извади продуктите, направи си сандвич и отново зачете дневника на Алис Корк.

След няколко страници тя откри, че Алис имаше някои наблюдения, които хвърляха светлина върху двамата члена на третото поколение на родовете Балард и Стокбридж. Очевидно и Алис накрая бе стигнала до заключението, че Глен и Кайл не бяха точни копия на бащите си.

След няколко часа Ребека най-после откри дома, разположен на един хълм извън града. Тя паркира колата си зад най-различни марки превозни средства — от нов мерцедес до петнайсетгодишен пикап. Като че ли повечето от съседите бяха поканени на барбекюто.

Ребека се изкачи по една дървена пътека от задната страна на къщата, където около голям басейн се бе събрала внушителна тълпа от хора, които се смееха, разговаряха помежду си, викаха и се кикотеха. Въздухът бе изпълнен с миризма на горящи дърва и печено месо. Докато Ребека се колебаеше и се чудеше коя е домакинята, една жена се приближи към нея с широка приветлива усмивка.

— Вие сигурно сте Ребека Уейд. Аз съм Дарла Балард. Много се радвам, че сте тук. Казах на Глен, че ако дойдете, това ще е истинско чудо. Сигурна съм, че имате богати впечатления за родовете Стокбридж и Балард.