Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 54

— Бяхте ли вече в къщата на Корк? — приветливо я попита възрастният мъж. — Не е много луксозна, нали? Старата Алис се грижеше за животните си, но към края на дните си изостави къщата и обора. Може би нямаше сили за тази работа. Жената и аз — между другото, казвам се Хърб Крокет, — няколко пъти през седмицата й носехме продукти, когато тя вече не можеше да идва до града. Етъл — съпругата ми, се опитваше да й почиства, но Алис не искаше тя да шета около нея. Старицата беше много независима. Също като майка си.

— Бях там тази сутрин — каза Ребека, като си избра един хляб.

— Хубава долинка, нали? — попита Хърб с хитър поглед. — Ако питате мен, бързо бих я продал. Не ви препоръчвам да останете между Балард и Стокбридж, когато се разрази войната между тях. Приемете най-доброто предложение и изчезвайте. Но не търсете купувач оттук. Всички знаем какво е положението. Продайте я на някой глупак от Денвър или може би от Калифорния.

— Явно тук родовете Балард и Стокбридж не се ползват с добро име.

— Заслужават си го — осведоми я Хърб с известна доза задоволство. — Кайл и Глен враждуват още от детската градина. Макар че, честно казано, това го имат по наследство. Бащите им бяха същите, а дядовците — още по-лоши. Говори се дори, че дядовците им са се стреляли. От време на време за тази долина са се убивали хора.

— Докато някои в града са залагали ли? — попита направо Ребека.

Хърб Крокет премига и после се подсмихна.

— Не мога да кажа, че през тези години войната между тях не донесе и някои интересни преживявания. Самият аз веднъж спечелих пет долара, като заложих на Стокбридж. Двамата с Балард се сбиха на връщане от училищна забава. Накрая Балард цопна във водата. С Тим Мърфи минавахме оттам с моята кола и видяхме всичко. Мърфи заложи на Балард, а аз — на Стокбридж.

Ребека си представи гледката от група зяпачи, които стоят наоколо и залагат, докато двете лоши момчета на града се бият.

— Хърб, не създавай лошо впечатление на госпожица Уейд — обади се от склада на магазина сивокоса жена с очила. Тя излезе на пътеката между два стелажа с консерви. Върху пищните си гърди носеше голяма бяла престилка. Усмихна се ведро на Ребека.

— Не му обръщайте внимание. Отдавна тук много хора като Хърб нямат нищо против да се забавляват с представленията, които тези два рода разиграват.

— Етъл, аз ли съм виновен, че враждата продължава няколко поколения? — измърмори Хърб.

— Трябваше да престане преди години — отбеляза Етъл. Тя се загледа в Ребека. — Ако питате мен, досега една умна жена можеше да оправи положението. Но мъжете и от двата рода не си взимат такива жени. Поне докато младият Глен не се ожени за Дарла. Винаги ми е харесвала. Разумна жена. Носи глава на раменете си. Глен много се успокои, откакто се взеха двамата. Тя добре му влияе.

— Няма жена, която може да се справи нито с Балард, нито със Стокбридж, когато стане въпрос за Долината на хармонията — заяви Хърб. — И едните, и другите направо се побъркват, щом се стигне до тази земя.