Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 55

Звънчетата на вратата весело звъннаха, точно когато Ребека постави покупките си на тезгяха. Едно момче, високо като върлина, надникна в магазина. То се хилеше и ликуваше в очакване на нещо.

— Който иска да види бой между Балард и Стокбридж, да иде в кръчмата на Къли — обяви момчето.

— Казват, че Стокбридж играел билярд, а Балард току-що е спрял колата си там. Ще хвърчат искри.

— Пак се започва — въздъхна Етъл.

— Да — съгласи се ентусиазирано Хърб.

— Не — каза много тихо и твърдо Ребека. — Извинявай, Хърб, после ще се върна да взема покупките си.

— Къде отивате? — попита смаян Хърб.

— Да разгледам някои местни забележителности. Как се стига до кръчмата на Къли?

Хърб я зяпна.

— Щом излезете, завивате наляво. По средата на пряката. Няма начин да не я забележите. Но не отивайте там, госпожице. Не е място, където хубава жена като вас ще се чувства добре, ако ме разбирате какво искам да ви кажа.

— Благодаря — Ребека тръгна към вратата.

— Божичко! — извика Етъл. — Хърб, тичай след нея! Тя не знае в какво се забърква.

— Какво мога да направя? — попита Хърб.

Но започна с неохота да развързва колана на престилката си.

Ребека не им обърна внимание. Излезе навън и зави наляво. Хърб беше прав. Нямаше начин да не види кръчмата на Къли. Недалеч от магазина тя спря пред една неонова реклама за бира и билярд. През тясното прозорче почти нищо не се виждаше, защото бяха с вехти непрани от години червени пердета. Очукана метална табела над вратата предупреждаваше малолетните, че нямат право да прекрачват прага. Около кръчмата витаеше мрачна, потискаща атмосфера, там беше само за мъже и Ребека предчувстваше какво може да намери вътре.

Тя пренебрегна предупреждението и бутна вратата. Обви я облак от застоял цигарен дим, алкохолни пари и мъжка пот. През дима видя колекция от бирени етикети, с която бяха украсени стените.

От мюзикбокса се носеше песен за лъжовни мъже и верни плачещи жени. Няколко мъже, облечени с джинси и работни дрехи, седяха отпуснати на очукани високи столове на бара. Те сърбаха бира с приковани в билярдната маса очи.

Всички вдигнаха погледи, когато Ребека влезе в бара. През неприятното помещение премина вълна от изненада. Ребека хвърли бегъл поглед на хората на бара и после се обърна към билярдната маса. Кайл се бе навел над нея с щека, готова да удари топката. Лицето му бе силно осветено от триъгълната лампа над масата. На зеления филц бе подредена сложна комбинация от топки.

Наблизо се мотаеше висок поразително красив мъж с коса с бакърен цвят. Той така внимателно наблюдаваше как Кайл се готви за удара, както вероятно би наблюдавал гърмяща змия.

— Имам едно предложение за теб, Стокбридж — подхвърли червенокосият с провлачен западен акцент. — Един от нас ще плати на онази жена, за да се откаже. Щом тя бъде отстранена от играта, с теб може да разиграем долината на билярд.

— Няма да стане — Кайл се прицели по-точно.

— Винаги си бил страхливец, когато трябва да поемаш риск. Явно, че за толкова време не си се променил. Типично за рода Стокбридж.

— Мога да рискувам — отвърна спокойно Кайл. — Но признавам, че предпочитам пресметнатия риск. Оставям тъпите рискове на рода Балард.