Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 43

— Тя беше твърдоглава, с тежък характер, зла вещица.

— Ти си от рода Стокбридж. Предубеден си.

Кайл поклати глава.

— Попитай, когото искаш.

— Ще си правя собствени изводи. В края на краищата, тя ми е била роднина, макар че изобщо не бях чувала за нея — Ребека се наведе напред, обзета от внезапно нетърпение. — Това ли е къщата?

— Това е. Не е много приятна за гледане.

Алис се бе грижила повече за обора и за градината си, отколкото за къщата.

Порутената постройка изглеждаше така, сякаш при по-силен вятър ще се срине. Дървото бе посивяло от времето и от това, че не бе боядисвано. Покривът на верандата бе опасно провиснал.

Ребека отвори вратата на поршето още преди Кайл да изключи мотора. Възхищението й от Алис Корк и от старата къща бе започнало да завладява и него. Не бе виждал Ребека да се държи така.

Кайл излезе от колата и я последва по стълбите към верандата, наблюдавайки я как вади връзка ключове от чантичката си. Обзе го странно неудобство, когато тя отвори вратата и влезе вътре. Това беше забранена територия. Поне за хора от фамилиите Стокбридж и Балард. Имаше чувството, че извършва нарушение — което бе ужасно глупаво, като се има предвид, че той имаше най-голямо право върху тази долина от когото и да било, включително и от Ребека.

Ребека погледна назад, сякаш усети колебанието му.

— Какво има? — попита тя, като леко се намръщи.

— Нищо — изведнъж Кайл се ядоса на себе си и влезе с твърда стъпка в къщата. — Ако Алис Корк ме видеше сега, щеше да припадне. Тя не разрешаваше кракът ми да стъпи тук. В деня, в който й донесохме Джоукър, разреши на татко само да го внесе в хола и да го остави пред камината. Аз трябваше да чакам на верандата.

— Погледни само — каза тихо Ребека. — Като че ли е от музей на Америка от края на деветнайсети век. — Тя разгледа масивната каменна камина, обточеното с ширит чердже, вехтия дървен под и старите мебели. — Никакви съвременни уреди, нито централно отопление. Единственото нещо, което изглежда сравнително ново, е телефонът.

— Тя имаше нужда от телефон. Често й се обаждаха за съвети как да се лекуват от грип или стомашни болки.

Когато започна да обикаля из старата къща, Кайл почувства прилив на потиснато вълнение.

Най-после след толкова много години Долината на хармонията беше достъпна. Сега възможността да стане собственост на ранчото „Флеминг лък“ беше по-голяма от всякога. Ако късметът му не го изоставеше, всичко щеше да бъде негово, помисли си той. Нямаше причини, поради които Ребека и долината да не станат негово притежание. Той бързо възвърна увереността си.

— Можеш да разгледаш, Кайл — каза Ребека от другата страна на хола. Тя проучваше овехтелите драперии. — Къщата е моя.

Забележката й го разтревожи.

— А ти ми принадлежиш — напомни й кратко той.

— Не повече, отколкото Алис е принадлежала на баща ти или пък майка й — на дядо ти. Интересно е, нали, Кайл?

— Кое е интересно? — попита предизвикателно той.

— Как тези две жени са устояли и на рода Балард и на рода Стокбридж. Имам чувството, че тази традиция се е предала на мен.

— Не си прави прибързани заключения — предупреди я той, опитвайки се да потуши паниката, която усети, когато тя постави така въпроса. — Освен това, ако си спомняш, ти нямаш нищо против Стокбридж — прибави рязко той.