Читать «Обетована земя» онлайн - страница 2

— Това е мисис Силвърман — казах. — Тя ми помага в настаняването. Градските власти събориха предишната ми кантора. — Докато говорех, чувствах струйката пот, която се стичаше по гърдите ми. Сюзън се усмихна и поздрави.

— Казвам се Шепърд — представи се той. — Харви Шепърд. Имам нужда да поговорим.

— Аз ще изляза да си взема един сандвич — каза Сюзън. — Наближава обед. Искаш ли да ти донеса нещо на връщане?

Поклатих глава.

— Пий само една кола или нещо такова. Когато приключим с мистър Шепърд, ще те заведа някъде да се наобядваме хубаво.

— Ще видим — каза тя. — Беше ми приятно да се запознаем, мистър Шепърд.

— Вашата секретарка? — попита Шепърд, когато тя излезе.

— Не — отговорих аз. — Просто приятелка.

— Ех, бих искал и аз да имам такава приятелка.

— За човек, изтупан като вас — рекох, — не би трябвало да представлява проблем.

— Да, само че аз съм женен. И съм непрекъснато зает с работа.

Настъпи мълчание. Той имаше румено четвъртито лице и къдрава черна коса. Беше малко месест около челюстите и чертите му бяха леко размазани, но беше хубав мъж. Черноок ирландец. Имаше вид на човек, който е свикнал да говори, и невъзможността му да прави това сега го караше да се чувства неловко. Аз му подхвърлих сламката.

— Кой ви изпрати при мен, мистър Шепърд?

— Харв — рече той. — Наричайте ме Харв, всички ми казват така.

Кимнах.

— Познавам един репортер от нюбедфордския „Стандарт таймс“. Той ми даде вашето име.

— Вие от Ню Бедфорд ли сте, Харв?

— Не, от Хайанис.

— Смятате да се кандидатирате за президент и искате аз да ви бъда застъпник.

— Не — каза той със слаба, неуверена усмивка, — о, разбирам, Хайанис, ха.

— О’кей — казах аз, — няма да се кандидатирате за президент. Не искате да ви ставам застъпник. Какви са намеренията ви?

— Искам да намерите жена ми.

— О’кей.

— Мисля, че е избягала.

— Понякога го правят.

— Искам тя да се върне.

— Това не мога да ви гарантирам. Ще я намеря. Но аз не се занимавам с отвличания, дали ще се върне, си е работа на вас двамата.

— Тя просто ни напусна. Мене и три деца. Просто се махна от нас.

— Бяхте ли при ченгетата?

Той кимна.

— Те не подозират ли, ще извинявате за израза, нечиста игра?

Той поклати глава.

— Не, тя си събра нещата в един куфар и замина. Познавам лично Дик Слейд и той е убеден, че е избягала.

— Слейд ченге ли е?

— Да, в полицията в Барнстейбъл.

— О’кей. Сто на ден и разноските. Разноските включват стая в мотел и порядъчно ядене. Не ми се иска да пътувам всеки ден до Бостън и обратно.

— Ще платя, колкото струва. Искате ли нещо в аванс?

— Харв, ако все пак се кандидатираш за президент, аз ще ти бъда застъпник.

Той отново се усмихна със слабата си усмивка. Не успявах да отклоня ума му от неприятностите.

— Колко искате?

— Петстотин.

Той извади продълговат портфейл от вътрешния джоб на сакото си, взе от него пет стодоларови банкноти и ми ги подаде. Не можах да видя колко останаха в портфейла. Сгънах ги и ги пъхнах в джоба на панталоните си, като се постарах да изглежда така, сякаш там имаше още пари.