Читать «Обетована земя» онлайн
Робърт Б. Паркър
Annotation
Спенсър има клиент, който сериозно е загазил. Съпругата на Харви Шепърд е изчезнала. Но той е загубил и една хубава сума от четвърт милион долара, вложени в недвижим имот.
Капанът е заложен.
Кредитор изпраща за разправа с длъжника един от най-печените наемни биячи, известни в Бостън. Отседнал на плажа край Кейп Код, Спенсър открива липсващата съпруга, но тя се оказва замесена в убийство. В това време, хванатият в капан съпруг има срок от 24 часа — или да се разплати, или да си поръча ковчег…
И Спенсър се оказва така дълбоко хлътнал в цялата тази история, че единственият изход от нея е да заложи на един план, който е толкова рискован, че смъртта изглежда неизбежна…
Робърт Б. Паркър е роден през 1932 г. Той е професор по английски език в Североизточния университет в Масачузетс, САЩ, където води курсове по американска литература. Написал е редица научни книги, между които „Личната отговорност към литературата“.
Първият роман за Спенсър от Робърт Б. Паркър, „Ръкописът на Годулф“, е отпечатан през 1974 г. Оттогава насам излизат още десетки други.
„Обетована земя“ печели през 1976 г. наградата „Едгар Алън По“ за най-добра криминална литература в САЩ.
Робърт Б. Паркър живее в Кембридж, Масачузетс, със своята жена Джоан. Той е страстен спортист. Влюбен е в тичането и кануто.
Робърт Б. Паркър
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
info
notes
1
Робърт Б. Паркър
Обетована земя
Джон, Дейвид и Даниъл
1
Бях попаднал в графата „разчистване на терени“ и натирен от кантората ми, се наложи да се преместя в покрайнините на града. Новият ми адрес беше на втория етаж на една двуетажна кръгла малка кула, която стърчеше на ъгъла на Мас авеню и Бойлстън стрийт, над един магазин за цигари. Предишният наемател е била някаква гледачка и аз стоях на прозореца, стържейки с ножче за бръснене разкривения позлатен надпис на фирмата й върху стъклото, когато го видях. Носеше бледозелен костюм и жълта риза с остра яка, разкопчана на шията и извадена над реверите на сакото. Сверяваше адреса от някакво листче хартия и гледаше унило към сградата.
— Ето го моят първи клиент в новата ми кантора — обявих аз, — или последният на Мадам Сососгрис.
Зад мене Сюзън Силвърман с отрязани джинси и блузка на сини и бели райета почистваше с препарат за миене и хартиена кърпа стъклото на вратата. Тя дойде до прозореца и погледна надолу.
— Не изглежда очарован от квартала — заключи тя.
— Ако бях в квартала, който би му харесал, нямаше да съм му по джоба.
Мъжът изчезна в малката врата до магазина за цигари и минута по-късно чух стъпките му по стълбите. Той се спря, последва чукане. Сюзън отвори вратата. Той погледна неуверено вътре. На пода имаше папки в кашони, на които пишеше „ФАЛСТАФ“, стените все още ухаеха на прясна боя, а върху един вестник вляво от вратата бяха струпани четки и кутии от боя. В кантората беше горещо и аз бях само по джинси, целите омацани с боя и с още по-окаяни на вид. спортни обувки.
— Търся човек на име Спенсър — рече той.
— Аз съм — казах. — Заповядайте, влезте.
Сложих ножчето за бръснене на перваза на прозореца и заобиколих бюрото, за да му подам ръка. Имах нужда от клиент. Обзалагам се, че Фило Ванс никога не е боядисвал сам кантората си.
