Читать «Целуни момичетата» онлайн - страница 4

Те се бореха с опърничави копчета и ципове, носейки се бавно по езерото. Роу остана само по обиците и взетите назаем шлифовани перли. Том не свали бялата си риза, но тя беше разкопчана от горе до долу, така че образува нещо като палатка, когато той проникна в Роу. Под зоркия поглед на луната те започнаха танца на любовта.

Телата им се движеха плавно, а лодката се люлееше леко и спокойно. Роу издаваше съвсем тихи стонове, които се сливаха с пронизителния хор на цикадите някъде в далечината.

Джентълмена почувства как мощна струя на ярост се надига у него. Тъмната му страна неудържимо си пробиваше път — бруталният, потискан звяр, съвременният върколак.

Внезапно Том Хъчинсън се изхлузи от Роу Тиърни с едно едва чуто „шляп“. Нещо силно го теглеше извън лодката. Преди да се удари във водата, Роу го чу да надава крясък. Беше странен звук, нещо като „иааах“.

Том нагълта вода и се задави. Усещаше остра болка и парене в гърлото, локализирана болка, но много интензивна и плашеща.

После, каквато и да беше тази могъща сила, която го беше издърпала в езерото, тя неочаквано го освободи. Давещият го натиск изчезна. Беше оставен на мира.

Големите му силни ръце на преден защитник посегнаха към гърлото и напипаха нещо топло. От гърлото му бликаше кръв и струята й се разливаше в езерото. Завладя го неизмерим страх, близък до паниката.

Ужасѐн, той отново опипа гърлото си и откри забития там нож. „О, Господи, Исусе Христе, — помисли си, — аз съм наръган. Ще умра на дъното на това езеро и дори не знам защо.“

А в това време в люлеещата се по течението лодка Роу Тиърни беше прекалено объркана и шокирана дори за да изпищи.

Сърцето й биеше толкова бързо и трескаво, че се затрудняваше да диша. Обезумяла, тя се изправи в лодката, търсейки с истеричен поглед някаква следа от Том.

„Това трябва да е лоша шега — помисли си тя. — Никога повече няма да излизам с Том. И дума да не става да се омъжа за него. Това не е забавно.“

Трепереше и започна опипом да търси дрехите си на дъното на лодката.

Внезапно точно до лодката някой или нещо изскочи от черната вода. Приличаше на експлозия от дъното на езерото.

Роу видя някаква глава да се подава и пак да потъва във водата. Определено беше на мъж… но не на Том Хъчинсън.

— Не исках да ви изплаша. — Джентълмена говореше тихо, почти нехайно. — Не се тревожете — прошепна, посягайки към борда на клатушкащата се лодка. — Ние сме стари приятели. Честно да си кажа, наблюдавам ви повече от две години.

Изведнъж Роу започна да пищи, сякаш утрото никога нямаше да настъпи.

За Роу Тиърни то наистина не настъпи.

Част първа

Шуши Крос

1

Вашингтон. Април 1994 г.

Бях на остъклената веранда на нашата къща на Пета улица, когато всичко започна. Дъждеше като из ведро, както казва малката ми дъщеря Джанел, и на верандата беше приятно. Някога баба ми ме научи на една молитва, която запомних завинаги: „Благодаря ти за всички неща такива, каквито са.“ Този ден изглеждаше точно такъв — или почти.