Читать «Целуни момичетата» онлайн - страница 3

Коути внезапно отвори широко очи. Два искрящи зелени смарагда като безценни бижута от магазина на Хари Уинстън в Бока Ратон.

Тя задъхано произнесе името му — името, под което го познаваше в училище. Но той си бе дал друго име; беше се наименувал, беше пресъздал самия себе си.

— Какво правиш тук? — промълви тя. — Как влезе вътре?

— Исках да те изненадам. Аз съм Казанова — прошепна той в ухото й. Кривата на пулса му изскачаше извън диаграмите. — Аз те избрах измежду всички красиви момичета в Бока Ратон и в цяла Флорида. Не си ли поласкана?

Коути отвори уста да изпищи.

— Шш, тихо сега — каза той и отне дъха от нейната сладка малка уста със своята собствена. С любовна целувка.

Той целуна и Хана Пиърс през тази незабравима вечер на гаври и убийства в Бока Ратон.

Малко по-късно целуна и тринайсетгодишната Кери.

Преди да приключи за тази нощ, той вече знаеше, че наистина е Казанова — най-великият любовник на света.

ДЖЕНТЪЛМЕНА

Чапъл Хил, Северна Каролина. Май 1981 г.

Той бе съвършеният Джентълмен. Винаги Джентълмен. Винаги дискретен и възпитан. Размишляваше за това, докато слушаше ромолящия шепот на двамата влюбени, които се скитаха безцелно покрай Университетското езеро. Всичко беше тъй мечтателно романтично. Толкова подходящо за него.

— Мислиш ли, че идеята е добра или е прекалено тъпа, за да я обсъждаме? — чу той въпроса на Том Хъчинсън към Роу Тиърни.

Те предпазливо се спускаха в металносиня като водна патица лодка, завързана за кея. Том и Роу възнамеряваха да „наемат“ лодката за няколко часа. Кокошкарска студентска лудория.

— Прадядо ми твърдеше, че една разходка с лодка няма да ти съкрати дните — каза Роу. — Идеята е страхотна. Давай!

Том Хъчинсън се разсмя.

— Ами ако правиш и други неща във въпросната лодка? — попита той.

— Ако имаш предвид аеробика, това би добавило някой и друг ден към живота ти.

Полата на Роу прошумоля около гладките й бедра, когато тя кръстоса крака.

— В такъв случай дори е препоръчително да задигнем тази лодка за една разходка на лунна светлина — заключи Том.

— Страхотна идея — настоя Роу на своето. — Давай да действаме.

Когато лодката им се отдели от кея, Джентълмена се плъзна във водата. Не издаде и най-малкия звук. Слушаше всяка дума, всяко движение, всеки нюанс от очарователния ритуал на любовното ухажване.

Имаше почти пълнолуние и на Том и Роу им се струваше, докато гребяха бавно към средата на блесналото езеро, че всичко е спокойно и красиво. Преди няколко часа бяха излезли на романтична вечеря в Чапъл Хил1, така че и двамата се бяха издокарали. Роу носеше черна плисирана пола, кремава копринена блуза, сребърни обици и шлифованите перли на съквартирантката си. Най-подходящото облекло за разходка с лодка.

Джентълмена предположи, че сивият костюм, с който Том Хъчинсън бе облечен, дори не е негов. Том беше от Пенсилвания, син на автомобилен механик, успял едновременно да стане капитан на футболния отбор на престижния университет „Дюк“ и да задържи успеха си над средното.

Роу и Том бяха „златната двойка“. Това бе, кажи-речи, единственият въпрос, по който студентите от „Дюк“ и съседния Университет на Северна Каролина постигаха съгласие. „Скандалното“ обстоятелство, че футболният капитан на „Дюк“ се среща с Кралицата на красотата на Каролина, само придаваше допълнителна пикантност на романса.