Читать «Целуни момичетата» онлайн - страница 2
Джеймс Патерсън
След известно време се измори да чете и хвърли поглед към ръчния си часовник. Време беше, почти три часът сутринта. Ръцете му трепереха, когато остави книгата настрана и надникна през кръстосаните пръчки на решетката.
С мъка задържа дъха си, когато зърна Коути в леглото. Предстоеше му най-истинското приключение. Точно както си го беше представял.
Една мисъл го облада с наслада. Моят истински живот ще започне след миг. Наистина ли ще направя това? Да, ще го направя!…
Той буквално бе живял в стените на дома на брега на океана. Скоро този кошмарен и необясним факт щеше да господства на първата страница на всеки вестник в Съединените щати. Вече едва издържаше в очакване да прочете в „Бока Ратон Нюз“:
Коути Пиърс дори спеше като най-красивото момиченце на света. Носеше огромна тениска с надпис „Буревестниците от Университета на Маями“, но тя се беше вдигнала нагоре и той можеше да види розовите копринени бикини отдолу.
Спеше по гръб, кръстосала загорелите си от слънцето крака. Нацупените й устни бяха леко отворени и образуваха съвсем мъничко „о“. От неговия наблюдателен пункт тя цялата му се струваше изтъкана от невинност и светлина.
Беше вече напълно зряла жена. Той я бе гледал как се кипри пред стенното огледало само няколко часа преди това. Беше я наблюдавал как си сваля розовия дантелен сутиен с банели. Бе съзерцавал заедно с нея съвършените й гърди.
Коути беше непоносимо надменна и недосегаема. Тази нощ той щеше да промени всичко това. Щеше да я има.
Внимателно и тихо премести металната решетка на тавана. След това изпълзя навън и се спусна в спалнята, цялата издържана в небесносиньо и розово. Усещаше спазми в гърдите, дишането му бе учестено и затруднено. Обливаха го горещи вълни, а миг по-късно се разтреперваше от студ.
Краката му бяха обути в найлонови торбички, завързани около глезените. Беше си сложил и светлосините гумени ръкавици, с които прислужницата на семейство Пиърс чистеше къщата.
Чувстваше се гладък като нинджа и изглеждаше като самия Ужас с това голо изрисувано тяло. Идеалното престъпление. Харесваше му това чувство.
Възможно ли бе да сънува? Не, той знаеше, че не сънува. Това беше истинският удар. Наистина щеше да го направи! Пое си дълбоко дъх и усети пареща топлина в дробовете си.
За един кратък миг внимателно се взря в мирно спящото младо момиче, на което толкова пъти се бе възхищавал в „Сейнт Андрю“. После тихо се плъзна в леглото на единствената и неповторима Коути Пиърс.
Свали едната гумена ръкавица и нежно погали нейната съвършена, загоряла от слънцето кожа. Представи си, че втрива крем против изгаряне, ухаещ на кокосово масло, по цялото тяло на Коути. Вече беше твърд като камък.
Дългата й руса коса бе изсветляла от слънцето, мека като заешки пух. Беше гъста и прекрасна и дъхаше на горска свежест като балсам. Да, мечтите се сбъдват.