Читать «Тук и отново» онлайн - страница 8

Полицейският доклад твърдеше, че става дума за умишлен пожар. По цялата предна тераса бил разлян бензин. Огненото кълбо погълнало за секунди долния етаж.

Зачудих се кой ли би подпалил къщата. Дали е знаел, или е подозирал, че Лин е там? Мислите ми незабавно се върнаха към събранието на акционерите и мъжа, който й се беше разкрещял и бе споменал палата й в Бедфорд. Бях сигурна, че когато ченгетата чуят за него, веднага ще го посетят.

Лин лежеше в самостоятелна стая. В ноздрите й бяха пъхнати тръбички за кислород, а ръцете й бяха бинтовани. Лицето й обаче не бе така бледо както на събранието вчера. Сетих се, че вдишването на голямо количество дим може да придаде на кожата розов тен.

Русата й коса бе сресана назад и изглеждаше оредяла. Дланите й бяха превързани, но пръстите бяха голи. Засрамих се за момент, когато си зададох въпроса дали великолепният й диамантен пръстен е някъде из изгорената къща.

Очите й бяха затворени. Погледнах сестрата, която ме водеше.

— Беше будна преди минута — каза тя тихо. — Поговорете с нея.

Лин отвори очи и опита да се усмихне.

— Карли, благодаря ти, че дойде.

Кимнах. Обикновено езикът ми не се връзва лесно, но сега просто не знаех какво да кажа. Благодарих искрено на Господ, че Лин не бе изгоряла и не се бе задушила, но не разбирах защо играя ролята на близък роднина. Ако има поне едно нещо, в което да съм напълно сигурна, то е, че Лин Хамилтън Спенсър не е изпълнена с обич към мен.

— Карли…

Гласът й прозвуча пронизително и тя стисна устни.

— Карли — заговори по-тихо, — нямах представа, че Ник е присвоявал пари на компанията. Все още не мога да повярвам. Не знам нищо за бизнеса му. Ник притежаваше къщата в Бедфорд и апартамента в Ню Йорк още преди да се оженим.

Устните й бяха напукани и сухи. Лин повдигна дясната си ръка. Усетих, че иска да вземе чашата с вода. Протегнах се и й я подадох. Сестрата бе излязла от стаята, когато Лин отвори очи. Не знаех дали трябва да натисна копчето, което повдигаше леглото. Вместо това подложих ръка под врата й и й я подкрепих.

Отпи съвсем малко, после се облегна назад и затвори очи, сякаш усилието я бе изтощило. Тогава изпитах истинско съжаление към нея. Изглеждаше много зле. Изящно облечената и фризирана Лин от първата ни среща в Бока Ратън бе абсолютно различна от тази уязвима жена, която се нуждаеше от помощ, за да отпие няколко глътки.

Положих главата й обратно на възглавницата. По бузите й се стекоха сълзи.

— Карли — каза тя измъчено, — изгубих всичко. Ник е мъртъв. Уволниха ме от отдела за връзки с обществеността. Бях представила Ник на много нови клиенти и повечето инвестираха в компанията му. Същото се случи и в клуба в Саутхамптън. Хора, с които бях приятелка в продължение на години, се отвърнаха от мен.