Читать «Тук и отново» онлайн - страница 10

От Пето авеню Нед тръгна към спирката на автобуса за Йонкърс, където живееше. Къщата беше двуетажна и много стара. Двамата с Ани наеха долния етаж, когато се ожениха преди двадесет години.

Във всекидневната цареше ужасен хаос. Нед бе изрязал всички статии за самолетната катастрофа и скапаната ваксина и ги бе разпръснал по масичката за кафе. Останалите части от вестниците лежаха по пода. Той седна и отново прочете всички статии.

Стана тъмно, но Нед не си направи труда да си приготви вечеря. Напоследък не изпитваше глад. В десет часа извади одеяло и възглавница и легна на канапето. Вече не влизаше в спалнята. Там Ани му липсваше най-силно.

След погребението й свещеникът му бе подарил библия. Беше подчертал няколко пасажа, които смяташе, че ще му помогнат.

Нед не се интересуваше от псалмите, но докато прелистваше книгата, откри нещо точно като за себе си в думите на Йезекиил: «Ти обезсърчи праведния с лъжи, а аз не исках той да тъгува.» Струваше му се, че пророкът говори за Спенсър и него. Господ се ядосва на онези, които нараняват хората, и иска да ги накаже.

Нед заспа, но се събуди малко след полунощ. Пред очите му оживя палатът в Бедфорд. Няколко неделни следобеда бе откарвал Ани дотам, след като купи акциите. Тя беше ужасно разстроена, защото Нед бе продал къщата в Гринуд Лейк, наследство от майка му, и с парите купи акции на «Генстоун». Ани не бе убедена като него, че акциите ще ги направят богати.

— В тази къща щяхме да живеем, след като се пенсионираме — плачеше тя. — Не искам замък. Обичах тази къща. Трудих се усърдно и я направих красива, а ти дори не ми каза, че ще я продаваш. Нед, как можа да ми причиниш това?

— Господин Спенсър ми каза, че не само ще помогна на хората, като си купя от акциите му, но и един ден ще имам къща като тази.

Дори това не убеди Ани. Преди две седмици, когато самолетът на Спенсър катастрофира и се разчу, че с ваксината има проблеми, тя побесня.

— Стоя права по осем часа на ден в болницата. А ти остави онзи мошеник да те подмами да купиш фалшивите му акции. Сега ще трябва да работя до края на живота си — заплака Ани. — Никога няма да се оправиш, Нед. Вечно си губиш работата заради проклетия си нрав. А след това, когато най-после имаш нещо, оставяш да те измамят.

След тези думи грабна ключовете за колата и излетя навън. Гумите изсвистяха, когато даде рязко на заден ход, за да излезе на улицата.

Нед си припомняше следващите мигове. Боклукчийският камион. Свиренето на спирачки. Преобръщането на колата. Избухването на резервоара и пламъците, погълнали Ани.

Отиде си.

Запознаха се в болницата преди повече от двадесет години, когато той беше пациент там. Беше се сбил с някакъв тип в бара и получи мозъчно сътресение. Ани го обслужваше и му се караше, че се е поддал на избухливия си темперамент. Беше енергична, дребна и властна по много приятен начин. И двамата бяха на тридесет и осем години. Започнаха да излизат заедно, а после тя се премести при него.