Читать «Тук и отново» онлайн - страница 9

Припомних си думите на Сам за способностите на Ник като продавач.

— Адвокатите на акционерите ще подадат жалби срещу мен — нервно продължи Лин, като сложи ръка върху моята, потръпна и прехапа устни.

Очевидно я заболя силно от контакта с наранената й ръка.

— Имам малко пари в личната си сметка, но това е всичко. Скоро няма да имам дом, а вече съм без работа. Карли, помогни ми!

Как можех да й помогна? Не знаех какво да кажа.

— Ако Ник наистина е откраднал парите, единствената ти надежда е хората да повярват, че и аз съм невинна жертва. Карли, говори се, че ще ми предявят обвинения. Моля те, не им позволявай да го направят. Хората те уважават. Ще те изслушат. Накарай ги да разберат, че ако е имало измама, аз не съм участвала в нея.

— Вярваш ли, че Ник е мъртъв?

— Да, вярвам. Знам, че Ник вярваше в «Генстоун». Отиваше на делова среща в Пуерто Рико и случайно попадна в буря.

Гласът й затрепери и очите й се напълниха със сълзи.

— Ник те харесваше, Карли. Много. Възхищаваше ти се. Разказа ми за бебето ти. Синът на Ник, Джак, току-що навърши десет. Дядо му и баба му живеят в Гринуич. Сега дори не ми разрешават да го видя. Никога не са ме харесвали, защото приличам на дъщеря им, но за разлика от нея съм жива. Джак ми липсва. Искам поне да мога да го посещавам.

Разбирах я много добре.

— Лин, ужасно съжалявам.

— Нуждая се от нещо повече от съчувствието ти. Трябва да помогнеш на хората да осъзнаят, че не съм участвала в никакви измами. Ник смяташе, че си надежден човек. Ще ми помогнеш ли? А също и на него — прошепна тя. — Той много те харесваше.

3.

Нед седеше във фоайето на болницата, отворил вестник пред лицето си. Беше влязъл бързо след една жена с букет в ръката, все едно че са заедно. Всичко се случи толкова бързо. Нуждаеше се от време да помисли.

Предишния ден едва не се нахвърли върху съпругата на Спенсър на събранието, когато тя грабна микрофона, за да каже, че според нея има счетоводна грешка. Беше чист късмет, че онзи тип й се развика.

Но после, когато стоеше пред хотела и видя как госпожа Спенсър се качва в лъскава лимузина, яростта му избухна с пълна сила. Нед бързо хвана такси и даде на шофьора адреса на апартамента й в Ню Йорк, онази тузарска сграда срещу Сентръл Парк. Пристигна там тъкмо когато портиерът й отваряше вратата. Плати на шофьора, излезе от колата и си представи как Лин Спенсър се качва с асансьора към луксозния си апартамент, купен с парите, които тя и мъжът й бяха откраднали от него.

Устоя на желанието да се втурне след нея и тръгна по Пето авеню. По целия път забелязваше презрението в очите на хората, които вървяха срещу него. Те знаеха, че мястото му не е на тази улица, а там, където хората купуваха само нещата, от които се нуждаеха, плащаха ги с кредитни карти, а после връщаха дълговете си бавно и мъчително.

По телевизията Спенсър бе говорил за онези, които инвестирали в «Ксерокс» и Ай Би Ем преди петдесет години, а сега били милионери. «Не само ще помогнете на хората, като си купите акции на „Генстоун“, но и ще направите цяло състояние.» Лъжец! Лъжец!