Читать «Тук и отново» онлайн - страница 124

Поколебах се за момент, после попитах:

— Изглеждаха ли щастливи, че са заедно? Сал, трябва да знам в какво настроение е бил Ник. Ако е бил разстроен или разсеян заради нещо, което се е случило между тях, това може да е повлияло на физическото му състояние или на концентрацията му.

Сал отмести очи. Осъзнах, че премисля думите си, но не толкова от предпазливост, а защото искаше да е откровен. Погледна часовника си. Отпуснатото ми време изтичаше прекалено бързо.

Най-после каза:

— Карли, те двамата никога не са били щастливи заедно. Сигурен съм в това.

— Имаше ли нещо по-особено в държането им онзи ден?

— Защо не поговориш с Мардж? Тя е келнерка в кафенето и ги обслужваше тогава.

— Тук ли е днес?

— Работи през уикендите — от петък до понеделник. Сега е тук.

Сал ме хвана подръка и ме поведе към кафенето.

— Това е Мардж — посочи той едра матрона на около шестдесет години, после й махна и тя дойде при нас усмихната.

Усмивката й изчезна, когато Сал й обясни защо ме води.

— Господин Спенсър беше чудесен човек — каза тя решително. — И първата му съпруга беше прекрасна. Но тази втората е студена риба. Успя ужасно да го разстрои в онзи ден. Признавам, че му се извиняваше, но не можа да го успокои. Личеше, че е бесен. Не чух целия разговор, но разбрах, че тя в последния момент решила да не заминава за Пуерто Рико с него. Господин Спенсър каза, че ако знаел от по-рано, щял да вземе сина си.

— Ядоха ли нещо или само пиха? — попитах.

— И двамата пиха чай с лед. Е, все пак се радвам, че нито тя, нито Джак бяха в самолета. Ужасно е, че и господин Спенсър не извади такъв късмет.

Благодарих на Мардж и тръгнах обратно през терминала със Сал.

— Лин го целуна нежно пред всички — каза той. — Смятах, че горкият човек поне е имал добър брак, но по-късно Мардж ми разказа онова, което сподели и с теб. Значи наистина може да е бил разстроен и това да му е повлияло. Случва се и с най-добрите пилоти. Но вероятно никога няма да узнаем истината.

48.

Стигнах до Армънк рано и останах в колата пред къщата на Денис Холдън, за да изчакам Кен Пейдж. Почти автоматично набрах номера на Лин в Бедфорд. Исках да й задам директно въпроса защо е накарала Ник Спенсър да не взима сина си в Пуерто Рико, а после е отказала да замине с него. Дали някой й беше намекнал, че не е разумно да се качва на самолета?

Лин или беше излязла, или просто не вдигаше телефона. Всъщност така беше по-добре. Искаше ми се да видя реакцията й, когато й задам този въпрос. Тя използваше нагло брака на майка ми с баща си, за да ме превърне в свой безплатен говорител и адвокат. Беше тъжната вдовица, зарязаната мащеха, обърканата съпруга на човек, оказал се измамник. А истината бе, че не даваше пет пари за Ник Спенсър, нито за сина му Джак, и вероятно имаше връзка с Чарлз Уолингфорд от дълго време.

Кен паркира зад мен и тръгнахме заедно към дома на Холдън — старинна тухлена къща в стил «Тюдор», чиято красота бе подчертана от идеално подрязаните храсти, разцъфналите дървета и изумруденозелената морава. Денис Холдън или бе невероятно добър инженер, или произхождаше от богато семейство.