Читать «Тук и отново» онлайн - страница 126

Кен не можеше да отмести очи от снимката.

— Лекарите ви знаят ли, че сте получил ваксината?

— Не. И нямат причини да подозират, разбира се. Просто са изненадани, че съм жив. Първата ми реакция на ваксината бе страх да не умра. После започнах да изпитвам глад и да се храня отново. Ник ме посещаваше тук на всеки няколко дни и отбелязваше напредъка ми. Единият картон бе за мен, а другият — за него. Но ме закле да си мълча. Каза ми никога да не звъня в офиса му и да не му оставям съобщения. Доктор Клинтуърт в болницата подозираше, че Ник ме е ваксинирал, но аз отрекох. Е, не мисля, че ми повярва.

— Правиха ли ви рентгенови снимки, господин Холдън? — попита Кен.

— Да. Смятат, че съм в ремисия, която се случва веднъж на няколко милиарда болни. Някои от тях дори решиха да пишат медицински статии за мен. Днес, когато ми се обадихте, първата ми мисъл бе да ви откажа среща. Но чета всеки брой на «Уолстрийт уикли». Писна ми да гледам как оплюват Ник Спенсър. Реших, че е време да проговоря. Ваксината може да не помогне на всички, но на мен ми върна живота.

— Ще ни покажете ли бележките на Ник за прогреса ви?

— Вече ви направих копие. Показват, че ваксината атакува раковите клетки, като ги обвива и напълно ги задушава. В тези райони веднага започват да растат здрави клетки. Влязох в болницата на десети февруари. Ник работеше там като доброволец. Бях прочел всичко възможно за потенциалното лечение на рака. Знаех кой е Ник Спенсър. Помолих го да изпробва ваксината си върху мен. Инжектира ме на дванадесети февруари. Прибрах се у дома на двадесети. Сега, след два месеца и половина, вече съм напълно здрав.

Час по-късно, когато се канехме да си тръгнем, вратата се отвори. Влязоха много красива жена и две тийнейджърки. Всичките имаха великолепни червени коси. Очевидно това бяха съпругата и дъщерите на Холдън. И трите се спуснаха към него.

— Охо! — усмихна се той. — Подранихте. Парите ли свършиха?

— Не — отговори жена му и го хвана за ръката. — Просто искахме да се уверим, че си още тук.

— Може все пак да е ремисия — каза Кен, докато вървяхме към колата ми.

— Знаеш, че не е.

— Карли, лекарствата и ваксините действат различно на различните хора.

— Да, но той е напълно излекуван.

— Защо тогава лабораторните тестове са се провалили?

— Всъщност питаш себе си, а не мен, Кен. И стигаш до същия отговор: някой е искал ваксината да се провали.

— Да, обмислих тази възможност. Според мен Никълъс Спенсър е подозирал, че някой манипулира експериментите. Това обяснява и защо е започнал изпитания в Европа. Чу как заклел Холдън да си мълчи и в никакъв случай да не му се обажда или да му оставя съобщения в офиса. Не се е доверявал на никого.

— Доверявал се е на Вивиан Пауърс — възразих. — Бил е влюбен в нея. Не е споделил с нея историята на Холдън и подозренията си, защото е смятал, че за нея ще е опасно да знае всичко това. И се оказа прав. Кен, искам да дойдеш с мен и да видиш Вивиан Пауърс. Момичето не се преструва, а аз май се досещам какво й се е случило.