Читать «Тук и отново» онлайн - страница 122

Петнадесет минути преди да се приземи в Сан Хуан, самолетът на Спенсър изчезнал от радарите. Дотогава по нищо не личало да има проблеми, но дъждът преминал в силна буря с много светкавици. Хипотезата бе, че самолетът е бил ударен от светкавица. На следващия ден парчета от разбития самолет започнали да излизат на брега.

Името на механика, обслужвал самолета преди излитането, бе Доминик Салвио. След катастрофата той казал, че Ник Спенсър бил опитен пилот, летял и при тежки климатични условия. Но добавил, че директно попадение на светкавица можело да завърти самолета като вихрушка.

След избухването на скандала във вестниците започнаха да се появяват статии с въпроси за полета. Защо Спенсър не бе използвал самолета на компанията, както постъпвал обикновено, когато заминавал в командировка? Защо броят обаждания от и до мобилния му телефон намалял драстично през седмиците преди катастрофата? После, когато трупът му не бе открит, въпросите започнаха да се променят. Инсценирана ли е била катастрофата? Наистина ли Ник Спенсър е бил в самолета, когато той се е разбил? Ник винаги шофирал собствената си кола до летището, но в деня, когато потеглил за Пуерто Рико, помолил жена си да го закара дотам. Защо?

Звъннах на летището в Уестчестър. Доминик Салвио беше на работа. Свързаха ме с него и научих, че свършва работа в два часа. Той неохотно се съгласи да се видим за петнайсет минути на летището.

— Само петнайсет минути, госпожице Декарло. Хлапето ми има мач днес и искам да го гледам.

Погледнах часовника. Дванайсет без петнайсет, а още бях по халат. Един от разкошите ми в събота сутрин, дори когато работя на бюрото си, е да не бързам да се къпя и обличам. Но сега трябваше да се размърдам. Нямах представа какво ще е движението и исках да си оставя поне час и половина за път.

След петнадесет минути заради шума от сешоара едва чух телефона. Беше Кен Пейдж.

— Намерих болния от рак пациент, Карли — съобщи той.

— Кой е?

— Денис Холдън, тридесет и осем годишен инженер, живее в Армънк.

— Как е сега?

— Не иска да каже по телефона. Въобще нямаше желание да говори с мен, но го убедих и накрая ме покани да отида в дома му.

— Ами аз? — попитах веднага. — Кен, обеща ми…

— Спокойно. Уредих въпроса и той се съгласи да се види и с теб. Имаме избор: днес или утре в три часа. Какво ще кажеш? Аз мога изцяло да се съобразя с времето ти, но трябва да му звънна да го предупредя.

На другия ден в три часа трябваше да се видя с Лин, а не исках да отменям срещата.

— Нека да е днес — казах накрая.

— Сигурен съм, че си гледала новините за онзи тип Купър. Петима убити заради инвестициите му в «Генстоун».

— Шест — поправих го. — Жена му също е станала жертва.

— Да, права си. Ще звънна на Холдън да му кажа, че ще го посетим по-късно, и пак ще ти се обадя.