Читать «Тук и отново» онлайн - страница 123

Обади се след няколко минути. Записах си адреса и телефона на Денис Холдън, досуших си косата, сложих си грим набързо, облякох сиво-син костюм с панталон — още една покупка от разпродажбите миналото лято — и излязох.

След всичко, което бях научила за Нед Купър, се огледах предпазливо, когато отворих външната врата. Тези стари къщи имат високи, сравнително тесни площадки, което означава, че ако някой иска да се прицели, бих станала лесна мишена. Но всичко изглеждаше нормално. По тротоара пред къщата се разхождаха няколко души и не видях никой да седи в паркирана кола наоколо.

Въпреки това изтичах по стълбите и тръгнах бързо към гаража, който се намираше на три пресечки оттук. Мушках се енергично между хората и през цялото време ме тормозеше чувство за вина. Ако Нед Купър ме бе взел на мерник, излагах и другите хора на опасност.

Летището в област Уестчестър се намира близо до Гринуич — градчето, което бях посетила преди по-малко от двадесет и четири часа и където щях да се върна утре с Кейси за вечеря с приятелите му. Знаех, че летището е било създадено основно за удобство на богатите жители от съседните градчета, но вече се бе разраснало и го ползваха масово.

Доминик Салвио ме посрещна във фоайето в два часа. Беше едър мъж с умни кафяви очи и весела усмивка. Излъчваше спокойствието на човек, който знае какъв е и какво прави. Дадох му визитната си картичка и предложих да ме нарича Карли.

— Марша Декарло и Доминик Салвио се превръщат в Карли и Сал. Иди, че разбери — усмихна се той.

Знаех, че не разполагаме с много време, затова веднага пристъпих към същността. Бях напълно откровена с него. Казах му, че пиша статия и че съм познавала Ник Спенсър. После му обясних набързо връзката си с Лин. Добавих, че не вярвам Ник да е оцелял при катастрофата и да се крие в Швейцария.

В този момент Карли и Сал станаха приятели.

— Ник Спенсър беше принц — категорично отсече Сал. — Не можеш да намериш по-добър човек от него. Бих искал да стисна за гушата всички онези лъжци, които го изкарват измамник. Бих им усукал езиците около краката.

— Съгласна съм, Сал — отвърнах, — но искам да ми кажеш как ти изглеждаше Ник, когато се качи на самолета в онзи ден. Знаеш, че той беше само на четиридесет и две години, но всичко, което му се е случило през последните няколко месеца сигурно го е подложило на невероятен стрес. Дори млади хора като него получават инфаркти, които ги убиват, без да им дадат шанс да реагират.

— Разбирам те — кимна Сал — и е възможно да е станало точно така. Подлудяват ме обаче хората, които се държат, сякаш Ник е бил някакъв си аматьор. Беше изключително добър пилот, а и много умен. Беше летял в безброй бури и знаеше как да се справя с тях. Естествено, почти невъзможно е някой да се справи при директно попадение на светкавица.

— Говори ли с него преди да излети?

— Да. Винаги обслужвам самолета му лично.

— Чух, че Лин го е докарала дотук. Видя ли я?

— Да. Седяха в кафенето близо до хангара, а после тя го изпрати до самолета.