Читать «Без шанс за разпознаване» онлайн - страница 306

В ухото на Болд прозвучаха думи, които не успя да различи — тъй като и те бяха подвластни на възприемането му на забавен ход на всичко случващо се около него — бяха провлечени и неразбираеми. Ръката му стисна револвера. Разследването вървеше към своя край, след като стигна до момента, в който пред него заедно, но разделени, се намираха микробусът, натоварен с гориво с унищожителна сила, и обезобразеният мъж, чийто план за пореден палеж и убийство поне за известно време беше осуетен.

Гарман — синтетичното му лице беше обзето от детска възхита, докато попиваше огъня, въртеше глава наляво и надясно, около него хвърчаха пръски дъждовни капчици, непоети от качулката на фланелата му, приличен на куче, което се отърсва от дъжда, оглеждайки се наоколо в опит да сподели радостта си от възхитителния спектакъл с останалите около себе си. Пожарът се беше превърнал в шоу, в което главните роли бяха отредени на пламъците, искрите и пепелта. На Болд му се стори, че вижда как тялото на заподозрения се гърчи от удоволствие; несръчно конструираната му уста изглеждаше разтворена в широка усмивка.

Възхитеното лице на Гарман бързо беше привлечено от разигралата се сцена зад него, където, след неуспешния опит да уговори и успокои притежателя на блъснатия шевролет, полицаят, дегизиран като работник, се зае да го дърпа, за да го накара да залегне на земята — при това движение връхната му дреха се разтвори и откри кобура с пистолета му.

Въодушевлението на Гарман моментално се изпари. Проумяването на истинското положение на нещата около него му причини неимоверна болка. Очите му фиксираха всеки от петнадесетте души, намиращи се в близост до него, ясно се видя, че той си даде сметка за принадлежността на тези хора към организациите, призовани да охраняват закона. Намираше се в капан. Разпозна полицая в Ла Моя и полицайката в скитницата и отстъпи две крачки назад, към микробуса с горивото.

Ла Моя рязко смени посоката, в която тичаше, подхлъзна се и падна. Достъпът на скитницата беше преграден от самия микробус.

Болд и работникът до него, намиращите се в най-голяма близост до Гарман полицаи, се понесоха в посока към заподозрения. По радиостанцията се разнесе заповед за стрелба в него. Шосвиц беше разпоредил да се залови.

Куршумът улучи Гарман в рамото и кръвта му пръсна върху предната броня на микробуса, но той не падна. Отвори вратата на микробуса, в това време Болд и колегата му направиха по още две крачки, и зае мястото си зад кормилото.

Светът за Болд отново забави ход, а думите и звуците изгубиха значение за него.

Микробусът подскочи напред, мачкайки колата, паркирана пред него. Ла Моя се беше изправил на крака, Гарман точно в този момент погледна в неговата посока и го видя. Болд се намираше на три крачки зад микробуса тъкмо в мига, когато Гарман, вместо да се включи отново в трафика, вместо да подкара право към Ла Моя, предпочете да се качи на тротоара. Страничният прозорец откъм мястото на шофьора се строши от куршума на втори стрелец. Болд подскочи към микробуса, пръстите на краката му стъпиха върху стъпалото, а дясната му ръка пусна револвера в джоба, търсейки машинално за какво да се залови.