Читать «Без шанс за разпознаване» онлайн - страница 304

Четири километра южно от местонахождението на Гармановия микробус един робот, приличен по-скоро на стационарните пръскачки, поливащи тревните площи, описваше с бормашина голям кръг около бравата на вратата на склад номер триста и единадесет, направляван чрез дистанционно устройство от един от сапьорите. След като описа пълен кръг около бравата, улови я за дръжката, отмести я и я пусна на земята, после повдигна вратата нагоре и я отмести.

Независимо от уверенията, че няма заложена бомба, последва колективна въздишка на облекчение.

Вратата се беше отворила без взрив.

Мъж в пълна бойна екипировка се претърколи през прага вътре в склада. Противно на всички правила Дафни Матюс се шмугна под ограничителната полицейска лента и се затича с всичка сила към вътрешността на склада, предизвиквайки гневните протести на останалите. Претърколи се през открехнатата врата по същия начин като сапьора преди нея.

Едновременно с първия тътен от серията взривове, долетял откъм града, тя се спусна към Бен, взе го на ръце и го притисна към себе си. Покри лицето му с целувки, усещайки вкуса на сълзите му и мокрейки със своите сълзи косата му, докато сапьорът не я подсети, че трябва да излизат — вратата сега вече беше широко отворена.

— Повикайте лекар — изкрещя Дафи, знаейки, че линейката ги очакваше от южната страна на „Складирай тук“.

Устните на момчето бяха залепени с тиксо, а от вълнението изглеждаше, че ще загуби съзнание.

Взривовете следваха един след друг — пет на брой, на Болд му прозвучаха като топовни гърмежи при погребение. Шестото отброяване беше за удара в шевролета и трясъка от счупени стъкла и изкривен метал, разнесъл се изотзад.

Пламъците изригнаха почти едновременно: огромни сини, оранжеви и черни огнени езици се устремиха към небето. Който беше подготвил взрива, си разбираше от работата, което напомни на Болд за едничката крачка, която делеше пожарникарите и подпалвачите. Ако Джони Гарман не беше зад волана на онзи микробус, Болд нямаше да може да откъсне очи от огнения ад. Вниманието на всички беше погълнато от перфектния спектакъл. Сякаш за миг хоризонтът беше трепнал и светът се беше озовал на ръба. В колите всички натиснаха спирачки и спряха в абсолютен синхрон — като по команда, разговорите секнаха, гигантските пламъци запълниха хоризонта, извисиха се като позорен стълб, на който щеше да бъде прикован Гарман.

Лумналият пожар и съпровождащият го шум бяха видени и чути на около четиридесет километра околовръст, след като основният пламък се беше извисил към сто и петдесет метра в небето, а димът — на километър и половина.

Болд се наведе над кирката си и наклони глава по посока на пожара, но погледът му беше прикован в микробуса. „Спри и гледай“, насърчи мислено Болд мъжа зад волана. „Излез от микробуса и наблюдавай.“ Горящата сграда беше на пресечка и половина разстояние от основния трафик, но според плана пожарникарите позволиха на минувачите поглед отблизо, изолирайки мястото на пожара само на около половин пресечка околовръст. И седмината зяпачи бяха от полицията.