Читать «Без шанс за разпознаване» онлайн - страница 307

Гарман натисна амбреажа.

Задните гуми на микробуса изсвистяха и Гарман се насочи през буренясалия и празен паркинг към улицата от другата страна и бушуващия огън.

Болд не знаеше, нито мислеше, че горивото в микробуса може да вдигне във въздуха къщите от три улици наведнъж; знаеше само, че Майлс и Сара се нуждаят от баща, сега повече от всякога, и че техният баща пореше, понесен с пълна газ, улиците на микробус, устремил се към ада.

Дали Гарман се опитваше да избяга, или да се самоубие — от този въпрос вече нямаше смисъл, защото поетият курс от микробуса предреши и отговора.

Шофьорът насочи безизразното си лице към сержанта, кафявите очи изглеждаха умалени зад реконструираната от пластмасов материал кожа, нещо протече между тях, нещо проблесна. Болд се протегна към скоростния лост, но Гарман го плесна с все сила по ръката. Сержантът се гмурна през прозореца навътре в кабината, изблъсквайки шофьора настрани. Протегна отново ръка към лоста, а другата промуши през кормилото така, че да не може да се помръдне. Микробусът заподскача из паркинга, сменяйки курса си и се блъсна в една от пожарните коли. Все едно се беше натъкнал на тухлена стена. Люшна се на една страна и смени курса, насочвайки се отново към пламъците, премачквайки издутите от водата маркучи. В този миг Болд усети ръката му да се чупи. Зави му се свят от болка, за миг изгуби съзнание, не можеше дъх да си поеме.

Устремили се бяха право към липсващата входна врата на горящата сграда — право към бушуващия ад.

„Не ми е мястото там“, помисли си Болд. „Не ми е дошло времето.“

Гарман посегна да му одере лицето, опитвайки се да го отхвърли от прозореца. Кракът му налучка амбреажа и микробусът се втурна напред.

Надмогвайки болката, Болд промуши счупената си ръка още по-надолу през кормилото, протягайки пръсти към ключа. Вниманието на Гарман беше привлечено от бялата кофа на пода. Съзнанието на Болд само регистрира, че сигурно я използва, когато мие прозорците на бъдещите си жертви; вътре бяха опаковките с ракетно гориво. Гарман се протегна към нея, но Болд го докопа за качулката и дръпна с все сила към себе си, пречейки му да стигне кофата.

„Ушите го болят“, припомни си той думите на сестрата.

Без да пуска качулката, Болд разтърси главата му напред-назад, Гарман успешно му противостоеше, но Болд леко се измести напред и от този ъгъл действията му станаха по-ефикасни. Така успя и да залюлее главата на Гарман толкова силно, че дясното му ухо се удари в стъклото на прозорчето между кабината и задната част на микробуса. Гарман изрева и се улови за ухото.

Болд отпусна счупената си ръка още по-надолу; пръстите му уловиха ключа и го завъртяха.