Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 92

— Добре сте направили — каза Винс. — Сигурно можете да бъдете доста убедителен.

— Казах й — усмихна се Крис, — че това е една от най-слънчевите стаи в къщата и след време, когато внуците й идват на гости, ще бъде най-добрата за тях. Проблемът е, както често казва майка ми, че няма внуци — усмивката му се стопи. — В неделя ще сваля всичко.

Винс се изправи.

— Много ви благодаря. Знам колко трудно е било за майка ви всичко това, но ако открием убиеца на сестра ви, повярвайте ми, това ще й донесе покой.

Когато си тръгваше, иззвъня пейджърът му.

— Мога ли да се обадя в службата?

Шеридън му подаде телефона и забеляза как челото му се набърчи.

— Как е Дарси?

Крис Шеридън усети, че го полазват тръпки. Не познаваше това момиче, но го обзе внезапен, безразсъден страх за нея. Не бе казвал на никого, че когато сутринта след рождения си ден Нан отиде да тича, той я чу да излиза. В полусън, той реши да стане. Нещо отвътре го караше да я последва. След това се отказа и отново заспа.

Винс затвори телефона и се обърна към Крис.

— Възможно ли е още сега да свалите онези снимки? Обадили са се от полицията в Уайт Плейнс. Бащата на Джанин Уетцъл, едно от изчезналите момичета, е получил същия пакет, какъвто получиха майка ви и семейство Барне. Едната й обувка и една бяла сатенена обувка с висок ток — той удари с ръка по масата. — И докато нашият агент е разговарял с него, се е обадила и Дарси Скот. Току-що отворила пакет, който дошъл със сутрешната поща. В него били съответните обувки на онези, с които беше намерена Ерин Кели.

Крис знаеше, че гневното изражение върху лицето на агента Д’Амброзио е огледално отражение на неговото.

— Какво, по дяволите, цели с това? — изрече той. — Да докаже, че момичетата са мъртви? Да се подиграе? Какво го кара да постъпва по този начин?

— Когато разбера, ще знам и кой е той — тихо каза Винс. — А сега, имате ли нещо против, ако още веднъж използвам телефона ви? Трябва да се обадя на Дарси Скот.

В мига, когато видя пакета, Дарси разбра. Пощальонът пристигна, тъкмо когато тръгваше за работа. Подаде й пакета, писмата, списанията и разни рекламни брошурки. Едва след това Дарси си спомни, че я беше изгледал озадачено, когато не отвърна на поздрава му.

Като автомат тя бързо се качи в апартамента си и сложи пакета върху масата до прозореца. Нарочно не свали ръкавиците си, отвори го, като развърза канапа и разряза лепенката отстрани.

Върху капака на кутията имаше нарисувана обувка. Отвори го, махна хартията вътре и видя ботуша на Ерин и розово-сребристата обувка, сгушени заедно.

„Обувката е толкова хубава, помисли си тя. Щеше много да отива на роклята, с която погребаха Ерин.“

Не й беше нужно да търси телефонния номер на Винс Д’Амброзио, мозъкът й си го спомни без усилие. Нямаше го, но обещаха веднага да го намерят.

— Ще изчакате ли?

— Да.

Обади се няколко минути по-късно, след половин час беше при нея.

— Знам колко ви е тежко.

— Докоснах тока на обувката с ръкавица — призна тя. — Просто исках да разбера дали е номерът на Ерин. Същият е.