Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 93

— Може би днес трябва да си починете — съчувствено й каза той.

Дарси поклати глава.

— За нищо на света не съм в състояние да направя това — опита се да се усмихне. — Имам важна работа, а освен това, познайте какво? Довечера имам среща.

След като Винс си тръгна заедно с пакета, Дарси отиде направо в току-що купения хотел в западната част на Двадесет и трета улица. Малък, всичко на всичко тридесет стаи за гости, овехтял, плачеше за боядисване и въпреки това криеше огромни възможности. Собствениците, мъж и жена по на близо четиридесет години, обясниха, че след като платят основния ремонт, ще им останат много малко средства за подновяване. Останаха очаровани от предложението й да го обзаведат в стила на английска странноприемница.

— Мога да намеря канапета, тапицирани столове и маси от частни разпродажби — им каза тя. — Ще придадем на обстановката много чар. Вижте Алгонкин. Най-интимният бар в Манхатън, трудно ще намерите здрав стол там.

Заедно с тях обиколи стаите, записа си размерите и формите им и си отбеляза кои мебели могат да бъдат използвани. Денят мина бързо. Мислеше да се прибере и да се преоблече за срещата, но след това се отказа. Когато Дъг Фийлдс се обади, за да потвърди срещата, й каза, че няма да бъде облечен официално.

— Обикновено нося панталон и пуловер.

Срещата им беше в шест в бара на Двадесет и трета улица. Нанси беше точна. Дъг Фийлдс закъсня с петнадесет минути. Връхлетя в бара, с безброй извинения и видимо раздразнен.

— Кълна се, че никога не съм попадал в такова движение. Толкова много коли, сякаш си на опашка за събрание в Детройт. Така съжалявам, Дарси. Никога не закъснявам. Това е мой принцип.

— Няма значение, наистина.

Хубав е, помисли си Дарси. Привлекателен. Защо е нужно да твърди, че никога не закъснява?

Докато пиеха по чаша вино, тя търсеше да открие нещо зад думите му. Беше забавен, самоуверен, изразяваше се добре. Изключително приятен. Израсъл бил във Вирджиния, там се записал в университет, прекъснал следването в юридическия факултет.

— Щях да стана лош юрист. Не обичам да пипам някого за врата.

Да пипа някого за врата. Дарси си спомни за синините по врата на Ерин.

— Прехвърлих се в Художествената академия. Показах на баща ми, че вместо да зубря учебниците, мога да рисувам карикатури. Решението ми беше за добро. Обичам да рисувам и съм добър илюстратор.

— Има една стара мъдрост, че „ако искаш да си щастлив за една година, спечели на лотария, но ако искаш да си щастлив цял живот, обичай работата си“ — Дарси се надяваше, че изглежда спокойна. Това беше типът мъж, с който на Ерин щеше да й е приятно, към когото след една-две срещи щеше да изпитва доверие. Художник? Рисунката върху капака на кутията? Трябваше ли да подозира всеки?

— Как е възможно едно толкова хубаво момиче като вас да се нуждае от обяви за запознанства? — неизбежният въпрос.

Този път беше лесно да отговори на въпроса с въпрос:

— Как е възможно един хубав и преуспяващ мъж като вас да пуска обяви за запознанства?