Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 26

Мери Хигинс Кларк

Ерин го удовлетвори особено много. Накрая тя като че ли разбра, че е безсмислено да проси милост и с животински изблик на сила започна да се бори с него, дереше ръцете, които бяха сграбчили нежния й врат. Само когато той омота дебелия златен синджир около гърлото й и тя започна да губи съзнание, тогава започна да шепне:

— О, Господи, моля те, помогни ми, о, татенце…

Ето, вече е мъртва, той отново танцува с нея. В това красиво тяло вече няма съпротива. Тя е неговата Джинджър, неговата Рита, неговата Лесли, неговата Нан и всички останали. Когато музиката спира, той събува лявата й обувка и я сменя с ботинката.

Камерата беше спряла да работи, докато сваляше тялото й долу в мазето, където я беше напъхал във фризера и беше сложил другата обувка и ботинката в приготвената кутия за обувки.

Чарли стана от канапето и въздъхна. Пренави касетата, извади я и изключи видеото. Аудиокасетата, която бе приготвил за Ерин, все още стоеше в касетофона. Натисна клавиша за включване.

Когато музиката изпълни стаята, Чарли бързо се спусна по стълбите и отвори фризера.

— Колко си хубава! — възкликна той, когато видя неподвижното лице, синкавите вени, които прозираха под прозрачната като лед кожа. Той нежно посегна към нея.

За първи път танцуваше с някое от момичетата, чиито тела бе замразил. Преживяването беше различно, но вълнуващо. Крайниците на Ерин не бяха вече гъвкави. Гръбнакът й не се извиваше. Бузите й се гушеха във врата му, брадичката му почиваше върху тъмнорусите й коси. Меката й преди това коса сега беше покрита със скреж. Минаха минути. Най-накрая, когато и третата, песен беше към своя край, той я завъртя за последен път, сетне, изпълнен със задоволство, спря и се поклони.

„Всичко това започна с Нан преди петнадесет години на тринадесети март“ — помисли си той. Целуна Ерин по устните, точно както бе целунал и Нан. Тринадесети март е след три седмици. Дотогава трябваше да доведе и Дарси тук и всичко ще свърши.

Усети, че блузата на Ерин се овлажнява. Трябваше да я закара в града. Като я държеше за едната ръка, той почти я завлече до касетофона.

Зает с изключването му, не забеляза, че от замръзналия пръст на Ерин се изхлузи ониксов пръстен с гравирана от злато буква „Е“. Не чу и слабия шум, когато пръстенът падна на пода и се скри между ресните на килима.

V

Петък 22 февруари

Дарси гледаше, без да вижда, плана на апартамента, чието обзавеждане проектираше. Собственикът щеше да прекара цяла година в Европа и имаше точно определени изисквания.

— Искам да наема апартамента обзаведен, а личните си вещи ще оставя на съхранение. Не искам някой левак да ми изгори килима или тапицерията. Подредете го с вкус, без да ми струва много пари. Чувам, че сте гениална в това отношение.

След като вчера си тръгна от полицейския участък, Дарси се насили да иде на разпродажбата на употребявани мебели в една къща в Олд Тепън, Ню Джърси, за която беше чела обяви. Заварила бе цяло съкровище от добри мебели, които продаваха почти на безценица. Някои от тях щяха точно да паснат на този апартамент; останалите щеше да пази за бъдещи поръчки.