Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 140

XXIII

Четвъртък 14 март

На другата сутрин Винс се обади на Сюзън.

— Госпожо Фокс, вашият съпруг може да е женкар, но не е престъпник. Арестувахме серийния убиец и имаме всички доказателства, че е единственият извършител на убийствата, свързани с обувките за танци, включително и на Нан Шеридън.

— Благодаря ви, че се обадихте. Предполагам, разбирате какво означава това за мен.

— Кой беше? — Дъг не бе отишъл на работа този ден. Чувстваше се отвратително. Не беше болен, просто му беше отвратително.

Сюзън му каза.

Той я изгледа втренчено.

— Какво, казала си на ФБР, че си ме мислила за убиец! Наистина си мислила, че съм убил Нан Шеридън и всички останали жени! — лицето му потъмня от гняв.

Сюзън го гледаше право в очите.

— Помислих, че е възможно, и тъй като не казах истината преди петнадесет години, чувствах, че също нося някаква вина за смъртта на останалите момичета.

— Кълна ти се, че онази сутрин не отидох при Нан.

— Очевидно не си бил там. А къде беше, Дъг? Поне сега бъди откровен.

Ядът по лицето му се стопи. Отмести погледа си и когато отново я погледна, върху лицето му бе изписана ласкателна усмивка.

— Сюзън, казах ти още тогава. Казвам ти и сега. Колата ми се повреди онази сутрин.

— Аз искам истината. Дължиш ми я.

Дъг се поколеба, после бавно каза:

— Бях с Пени Ноулис. Съжалявам, Сюзън. Не исках ти да разбереш, защото се страхувах, че мога да те загубя.

— При Пени Ноулис, която трябваше да се сгоди за Боб Карвър и никога нямаше да рискува да загуби богатството му. Тя щеше по-скоро да остави да те обвинят в убийство, отколкото да те защити.

— Сюзън, знам, че тогава флиртувах много…

— Само тогава ли? — Сюзън грубо се засмя. — Тогава ли флиртуваше много? Слушай, Дъг. През всичките тези години баща ми не можа да преглътне факта, че лъжесвидетелствах заради теб. Върви и си събери дрехите. Премести се в ергенския си апартамент. Подала съм молба за развод.

През целия ден той я умоляваше да промени решението си.

— Сюзън, обещавам.

— Махни се.

Той не си тръгна, преди Дони и Бет да се върнат от училище.

— Ще ви се обаждам често, деца, обещавам.

Когато тръгна по алеята, Триш се затича след него и го прегърна за коленете. Той я вдигна на ръце и я подаде на Сюзън.

— Вземи я, Сюзън.

— Довиждане, Дъг.

Гледаха, докато колата се скри от погледа им. Дони плачеше.

— Мамичко, миналият уикенд, помниш ли, ако всеки път се държеше така.

Сюзън се опита да скрие собствените си сълзи.

— Никога не казвай „никога“, Дони. Баща ти трябва да порасне още много. Да видим дали ще успее да се справи с това.

— Ще гледаш ли твоето предаване? — попита Винс Нона, когато и се обади във вторник следобед.

— Въобще нямам такива намерения. Добавихме специален послеслов. Аз го написах. Онова, което преживях.

— Какво ти се яде довечера?

— Пържола.

— На мен също. Какво ще правиш през уикенда?

— Казват, че времето ще е хубаво. Мисля да отида до Хамптън. След тези последни няколко седмици имам нужда да видя морето.