Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 124

— Здравей, Винс.

Винс се обърна и видя, че към тях приближава Крис. Той си спомни, че днес е годишнината от смъртта на Нан Шеридън.

— Това не е най-щастливият ви ден — каза му той.

В пет и петнадесет Дарси се отпусна на седалката на таксито и затвори очи. Поне днес успя да навакса изгубеното време. Следващият понеделник щяха да започнат боядисването на хотела. Сутринта им занесе една брошура от хотел „Пелхъм“ в Лондон.

— Този хотел е много елегантен и уютен. Прилича на вашия в смисъл, че стаите не са големи, фоайето е малко, а помещението до него е много подходящо за посрещане на гости. Вижте малкия бар в ъгъла. Може да помислите за същото нещо. Разгледайте и стаите. Естествено, няма да можем да стигнем тяхното великолепие, но можем да получим същия ефект.

Личеше, че им стана приятно.

„Сега — помисли си Дарси — трябва да се свържа с дизайнера на прозорци в Уинстън.“ Остана шокирана, след като разбра, че когато сменяли целите прозорци, често разпродавали пердетата за стотинки. Метър след метър от най-доброто качество.

Тя поклати глава, като се опитваше да прогони досадното главоболие. „Не знам дали си въобразявам, или наистина ме боли, но във всеки случай днес трябва да си легна рано.“ Таксито спря пред тях.

Когато се прибра, видя, че телефонният секретар мига. Имаше съобщение от Бев.

„Преди петнадесет минути получих най-шантавото обаждане. Позвъни ми веднага.“

Дарси бързо набра служебния си номер.

— Беше някаква жена. Говореше страшно тихо. Едва я чувах. Питаше къде може да те намери. Аз не исках да й давам домашния ти телефон, затова я помолих да предаде на мен каквото има да ти казва. Каза, че е била в бара вечерта, когато Ерин е изчезнала, но се е страхувала да си признае, защото била с чужд мъж. Видяла Ерин да се среща с някой, който тъкмо влизал, когато тя излизала. Тръгнали заедно. Успяла да го види как изглежда.

— Как мога да се свържа с нея?

— Не можеш. Не си остави името. Иска да се срещнете в същия бар. Казва се „Едис Орора“ в западната част на Четвърта улица, малко след Уошингтън скуеър. Каза да идеш сама и да седнеш на бара! Тя ще дойде там до шест, освен ако не може да се измъкне. Не я чакай след този час. Ще ти се обади утре, ако срещата ви днес не се състои.

— Благодаря ти, Бев.

— Слушай, Дарси, аз ще стоя тук до късно. Трябва да уча за изпит, а у нас е винаги много шумно с приятелите на моята съквартирантка, които са цял ден там. Обади ми се, като се върнеш, моля те. Просто искам да съм сигурна, че всичко е наред.

— Не се тревожи за мен. Но, разбира се, ще ти се обадя, когато се върна.

Дарси забрави умората си. Беше пет и пет. Имаше време само да измие лицето си, да се среше и да смени прашните си дънки с пола и пуловер. „О, Ерин — помисли си тя. — Може би това ще е краят.“

Нона преглеждаше записаната касетка, докато гостите продължаваха тихо да разговарят пред все още включената камера, но микрофоните бяха изключени.

— Амин — каза тя, когато екранът изгасна. Изправи се бързо и изтича надолу по стъпалата при тях. — Чуйте всички вие. Нямам думи да ви благодаря.