Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 122

В три и половина Винс беше готов да тръгва за телевизионната компания „Хъдзън“. Когато минаваше покрай бюрото на секретарката си, тя го спря и му подаде телефона.

— Господин Чарлз Норт. Казва, че е важно.

Винс усети как повдига вежди. Нима този дребен адвокат е решил да ни сътрудничи, помисли си той.

— Д’Амброзио е на телефона.

— Господин Д’Амброзио, много мислих по въпроса — Винс го чакаше да продължи. — Имам само едно-единствено обяснение за това как моето име и планове са попаднали в престъпните ръце — Винс усети как го обзема тръпка на любопитство. — Когато в началото на февруари дойдох в Ню Йорк, за да довърша някои битови неща, присъствах като гост на моя старши партньор на бенефис в хотел „Плаза“. Бенефис по случай театралния фестивал на двадесет и първи век. Публиката беше все от известни личности. Хелън Хейес, Тони Рендол, Мартин Чарнин, Лий Грамт, Лусил Лортел. По време на коктейла ме запознаха с доста хора. Старшият ми партньор много искаше да стана известен. Точно преди вечерята разговарях с група от четири-пет души. Един от тях ми поиска визитната картичка, но не мога да си спомня името му.

— Как изглеждаше?

— За съжаление насреща си имате човек с много слаба памет за имена и лица, което сигурно удивява хората с вашата професия. Почти не си го спомням. Около метър и седемдесет. Около четиридесетте. По-скоро тридесет и няколко. Интелигентен.

— Смятате ли, че ако намерим списък на хората, участвали в този бенефис, ще раздвижим паметта ви?

— Не знам. Възможно е.

— Добре, господин Норт, благодаря ви за обаждането. Ще вземем списъка, а може да попитате вашия старши партньор дали той няма да си спомни имената на някои от хората, с които сте прекарали вечерта.

— А как ще обясня нуждата от такава информация? — в гласа на Норт звучеше тревога.

Слабото чувство на благодарност, което Винс бе изпитал към този мъж заради опита му да им помогне, изчезна.

— Господин Норт — грубо му отвърна той, — вие сте адвокат. Би трябвало да сте свикнал да получавате информация, без да сте длъжен да давате обяснения — затвори телефона и извика Ърни. — Трябва ми списъкът на гостите на театралния бенефис в хотел „Плаза“ в началото на февруари — каза той. — Мисля, че не е трудно да го намериш. Знаеш къде можеш да ме откриеш.

Беше тринадесети март — годишнината смъртта на Нан. Вчера беше техният тридесет и четвърти рожден ден.

Много отдавна Крис бе започнал да празнува своя на двадесет и четвърти, рождения ден на Грета. Това беше по-лесно и за двамата. Майка му се обади вчера, преди да тръгне за работа.

— Крис, всеки ден благодаря на Бога, че те имам. Честит рожден ден, скъпи.

Тази сутрин й се обади той:

— Знам, че този ден е особено мъчителен за теб, мамо.

— Да, и винаги ще бъде такъв. Сигурен ли си, че искаш да участваш в онова предаване?