Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 125

Някои от участниците се усмихнаха с облекчение. Крис, Винс и доктор Вайс се изправиха едновременно.

— Радвам се, че всичко свърши — каза Крис.

— Разбирам ви — отвърна му докторът. — От това, което чух днес, и вие, и майка ви сте проявили забележителна сила, за да изживеете всичко отново.

— Човек прави това, което трябва, докторе.

Нона се приближи до тях.

— Останалите си тръгват, но вас тримата искам да поканя при мен да се почерпим. Вие честно сте си го заслужили.

— О, не мисля… — Вайс поклати глава, но сетне се поколеба. — Трябва да се обадя в службата. Мога ли ползвам телефона ви.

— Разбира се.

Крис размисляше. Не се чувстваше много добре. Секретарката на Дарси му беше казала, че тя ще се прибере направо вкъщи. Помисли си дали няма да може да я убеди да излязат да вечерят набързо заедно.

— Мога ли и аз да се обадя?

— Обадете се от другия телефон.

Пейджърът, закачен на колана на Винс, започна да звъни.

— Надявам се, че тук имате много телефони, Нона.

Винс се обади от секретарската стая и му предадоха, че трябва да потърси Ърни в управлението на Театралния фестивал „21-ви век“. Когато се свърза с него, Ърни беше пълен с новини.

— Получих списъка на гостите. Познай кой е бил там онази вечер?

— Кой?

— Ерин Кели и Джей Стратън.

— Боже мой! — той си спомни какво му беше казал Норт за мъжа, който му бе взел визитната картичка. Висок. На около четиридесет години. Възпитан. Но Ерин Кели? В онзи следобед в апартамента на Кели Дарси бе избрала сребристорозова рокля, с която Ерин трябваше да бъде погребана. Дарси му бе споменала, че Ерин я купила за някакъв бенефис. След това, когато взе пакета с обувките, които бяха изпратили до Дарси, тя каза, че официалната обувка в пакета отивала повече на сребристорозовата рокля на Ерин, отколкото обувките, които сама си била купила. Той изведнъж разбра защо обувките подхождаха толкова много на роклята. Убиецът е бил на тържеството и я е видял в тази рокля.

— Ела при Нона Робъртс — нареди той на Ърни. — Възможно е да се наложи заедно да идем в центъра.

Доктор Вайс имаше вече по-спокоен вид.

— Всичко е наред. Тревожех се, че един пациент може да има нужда от мен тази вечер. Госпожо Робъртс, бих искал да се възползвам от вашата любезност. По-малкият ми син завършва през юни комуникации. Как може да се залови с вашия бизнес?

Крис Шеридън бе преместил телефона от бюрото на Нона на перваза на прозореца и разсеяно пипаше листата на прашното цвете. Дарси я нямаше у тях. Когато позвъни в работата й, секретарката й отговори уклончиво. Нещо от рода, че я очаквала да й се обади по-късно.

— Непредвидено възникна много важна среща.

Интуицията му го измъчваше. Нещо не беше наред.

В това беше сигурен.

Дарси не трябваше да чака след шест часа. Тя стоя до шест и половина, след това реши да се откаже за днес. Очевидно жената, която се бе обадила, не е имала възможност да дойде. Плати за минералната вода и си тръгна.

Излезе на улицата. Беше започнало отново да духа и вятърът сякаш пронизваше тялото й. Дано си намеря такси, каза си тя.