Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 120

Съвещанието беше дълго, а напрежението през целия ден жестоко. Как да обясниш на най-добрите си клиенти, че счетоводителите на фирмата са те мамили? Такова нещо не трябваше да се случи втори път.

Дъг няколко пъти се обади вкъщи и остана изненадан, че винаги се обаждаше бавачката. Определено нещо не беше наред. Щеше да направи всичко възможно да се прибере довечера. Не беше толкова трудно да се справи със Сюзън. Увереността му се изпари. Нима започваше да го подозира? Или?

Във вторник вечерта Дарси се прибра направо вкъщи. Единственото, което искаше, беда си стопли една супа от консерва и да си легне рано. Напрежението през последните две седмици започваше да й се отразява. Тя усещаше това.

В осем часа се обади Майкъл.

— Чувал съм много уморени гласове, но твоят може да спечели първото място.

— Сигурна съм, че може.

— Прекалено много се натоварваш, Дарси.

— Не се безпокой. Смятам до края на седмицата да се прибирам направо вкъщи.

— Това е чудесна идея, Дарси. Ще отсъствам няколко дни, но запази съботата си за мен, нали? Или неделята? Или още по-добре, и двата дни.

Дарси се засмя.

— Нека да е съботата. Приятно прекарване.

— Няма да е особено приятно. Отивам на конференция на психиатри. Помолиха меда заместя мой приятел, който е възпрепятстван. Искаш ли да знаеш какво значи да се съберат четиристотин психоаналитици в едно помещение по едно и също време.

— Мога да си представя.

XXII

Сряда 13 март

Какъв ден, помисли си Нона, докато събличаше широкото си палто и го метна на двойното канапе. Нямаше още осем. Изпита благодарност към Кони, която беше вече тук и бе сложила кафето.

Кони влезе след нея.

— Ще стане страхотно предаване, Нона — носеше току-що измити чаши за кафе.

— Мисля, че Сесил Б. Демил е завършил всеки от епическите си филми по-бързо, отколкото аз се справих с това предаване — кисело й отвърна Нона.

— Но ти правеше всичките си текущи предавания, докато готвеше това — опита се да я успокои Кони.

— Може и да е така. Хайде да се обадим още веднъж на всички гости. Нали потвърди поканите им писмено?

— Разбира се — Кони я погледна удивено.

Нона се усмихна.

— Извинявай. Причината е, че Хамилтън непрекъснато се заяжда с това предаване, а Лиз е решила да обере лаврите, а мен да обвини за всички недостатъци…

— Знам.

— Понякога се чудя кой е началникът тук, ти или аз. Има само едно нещо, по което не си приличаме.

Кони чакаше да чуе.

— Иска ми се да разговаряш със саксиите. Ти си точно като мен. Дори не го забелязваш — тя посочи цветето на прозореца. — Това нещастно нещо бере душа. Сипи му някаква течност, моля те.

В сряда сутринта Лен Паркър се чувстваше уморен. През вчерашния ден не беше спрял да мисли за Дарси Скот. След работа бе стоял пред нейната къща и около шест и половина — седем я видя да слиза от едно такси. Чака я до десет, но тя не излезе. Той много искаше да поговори с нея. По-рано й беше ядосан, че се държа толкова лошо с него. Онзи ден си спомни нещо, което беше важно, но сега го беше забравил. Чудеше се дали ще си го спомни пак.