Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 85

Гласът й заглъхна и тя допи чашата си. Беше разстроена и аз съжалих, че я бях притиснал така. Прозях се.

— Права си — казах. — Мисля, че е време за почивка и възстановяване.

Но Мата решително поклати глава.

— Не. Мадонет е права. Тези решения трябва да се погледнат в очите, да се обсъдят. Около половината от забременяванията са мъжки, мъжки зародиши. Това става ясно още в първите няколко седмици. — Тя забеляза загрижената физиономия на Мадонет и отново поклати глава. — Моля ви, изслушайте ме докрай и недейте да си мислите най-лошото. При мъжкия пол се използват бутилковите банки…

— Бутилкови банки! Това не е ли твърде неподходящ термин?

— Може би във вашето общество, Джим. Но тук при нас той просто означава съвършени изкуствени утроби. Пълно техническо съвършенство, ако трябва да сме точни. Не става въпрос за спонтанно израждане, за ефекти от лоша диета или други такива неща. И след обичайните девет месеца здравите мъжки бебенца се…

— Претакат?

— Не, раждат. И веднага щом се появят на бял свят, мъжете ги поемат. Специално обучени мъжесестри, които надзирават здравословното израстване на момченцата. Тяхното възпитание и приспособяване към тяхното общество.

— Много интересно — казах аз, защото наистина беше интересно. Поколебах се дали да задам следващия си въпрос, но любопитството напираше и не можах да го потисна. — Но още по-интересно е откъде мъжете мислят, че идват бебенцата?

— Защо не попиташ тях? — отвърна ми хладно Мата и аз разбрах, че интервюто е към края си.

— Вече наистина съм уморен. Продължението следва. — Поех си дъх и се отпуснах на дивана. — Има ли доктор в тази къща?

Този въпрос приведе в действие много майчински инстинкт и изтръгна огромно количество загриженост. Почти не усетих инжекцията, която ме хвърли в нокаут. Нито пък другата, която отново ме накара да се съвзема. Всички жени си бяха отишли и ние се оказахме сами. Мадонет държеше ръката ми. Внимателно я пусна, щом забеляза, че отварям очи.

— Добрата новина, безстрашни ми Джим, е, че кокалите ти са здрави. Имаш само доста натъртвания. По-добрата новина е, че лечението на отоците е в ход. А най-добрата новина е, че Стинго е в доста добра форма, ако се съди по всичко, и иска да те види.

— Доведи го.

— Ей сега. Докато спеше, си поговорих с Мата. Тя ми обясни още доста неща за това как са уредени нещата тук.

— Разбра ли нещо за бебетата?

— Тя наистина е много приятен човек, Джим. Всички тук бяха толкова мили с мен и…

— Но имаш и някои резерви, нали?

Тя кимна.

— И то не малко. На повърхността нещата изглеждат толкова хубаво — и може би наистина е така. Но това, което ме притеснява, са бебетата. Сигурна съм, че полагат добри грижи за тяхното физическо, дори за духовното им развитие. Но да вярват в такъв глупав мит!

— Кой от всичките глупави митове те притеснява?

— Спонтанно сътворение, представяш ли си? Всички мъже се събират около езерото на Железния Джон на Церемонията на живота. Златните топки изплуват от водата и те ги взимат. И във всяка една от тях — по едно здраво и щастливо бебенце! Възрастни мъже да вярват в такава глупост!