Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 83

— Тогава са били изградени двата града и стената между тях, така ли?

— Правилно. Тази планета е богата на червена глина и на изкопаемо гориво и мъжете скоро се превърнаха в маниакални тухлари. След като им показахме как да си строят пещи, разбира се. Имаше състезания кой ще отлее в калъпи повече тухли или кой ще изпече повече, или ще пренесе повече. Шампионът получаваше титлата „тухльо на месеца“ и се радваше на голяма почит. Това продължи, докато планините от тухли закриха дърветата. Бързо проучихме тухлените залежи в нашите бази данни и вкарахме мъжете в работа.

Тя отпи деликатно от чашата си и описа кръг с ръка.

— Ето ги резултатите — те са доста привлекателни, трябва да се признае. Докато нашите учени в естествените дисциплини вкараха мъжете в това полезно русло, инженерите ни в областта на културата проучваха мърлявите мучо-мачо теории, които ги бяха докарали до това положение. Митът за Железния Ханс беше само част от техния пантеон. Ние го опростихме и видоизменихме. После използвахме генетичната биология, за да изменим структурата на техния вожд, за да стане такъв, какъвто е сега. Отначало той ни беше благодарен, въпреки че благодарността отдавна е изчезнала.

— Колко отдавна?

— Преди стотици години. Клетъчното дълголетие беше част от трансформиращата процедура.

Започнах да загрявам.

— Бас държа, че ти си спомняш за това начало. Защото ти и останалите водещи жени сте минали през същите процедури, нали?

Тя кимна доволно.

— Твърде сте проницателен, Джеймс. Да, властите и от двете страни на стената минаха през тези процедури. Това осигурява традиция в управлението…

— Както и нуждата от секретност за съществуването на двете страни. Нали това ви държи на власт.

Мата удивено поклати глава.

— Но ти наистина си твърде проницателен. Колко бих искала ти да си вождът оттатък вместо онзи космат тъпоумник.

— Мерси за предложението, няма нужда. Значи мъжете отвъд стената не знаят, че вие, жените, сте тук. Същото би трябвало да важи и за вашите жени…

— Ни най-малко. Те знаят за мъжете, но това просто не ги вълнува. Ние сме си създали едно пълноценно и задоволително общество. Тези, които желаят, раждат деца, животът на всички е пълноценен и интелектуален.

— А религията? Вие нямате ли си някакъв женски еквивалент на Железния Джон?

Тя весело се засмя при тази мисъл, засмяха се и всички останали, които слушаха разговора ни. Дори и Мадонет се разсмя, но като срещна погледа ми, извърна лице.

— Така значи — озъбих се аз. — Много весело. Като свършите, ако изобщо свършите, бихте ли могли любезно да ми обясните кое е смешното?

— Съжалявам, Джеймс — каза Мата, която внезапно престана да се смее и отново стана сериозна. — Държахме се невъзпитано, извинявай. Отговорът на твоя въпрос е много прост. Жените нямат нужда от митове, за да оправдаят своята женственост. Всичките митове за Железния Джон, Железния Ханс, Барбароса, Мерлин и други митологични мъже, всички тези митове за героите спасители са изцяло мъжки. Само си помисли. Не правя оценки, изтъквам само наблюдения. Като например наблюдението, че мъжете в основата си са войнствени, склонни към противопоставяне, несигурни и колебливи — и изглежда, имат нужда от тези митове, за да оправдаят своето съществуване.